Постинг
20.10.2006 08:59 -
КАНАБИС
КАНАБИС
Едно широко разпространено мнение е, че марихуаната е опасна не толкова сама по себе си, а като път към по-сериозната дрога. Това твърдение се оспорва от мнозина, тъй като напомня стария виц, че всички убити през войните са пострадали, понеже са яли преди това краставици. Въпреки това, марихуаната продължава да е в центъра на жарките спорове за или против легализацията на леките наркотици и затова си струва да бъде отделено повече внимание на нея и на другите подобни продукти, които се получават от конопа.
1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА
Наркотичните свойства на конопа са били познати на човека от най-дълбока древност. В различни времена и култури Психоактивните продукти, получавани от него, са носели различни названия, затова тук ще ги наричаме най-общо канабис. Родина на конопа е, изглежда, Китай. Най-старите данни за това ни дават археологическите разкопки на остров Тайван, където в слоеве от преди 12000 години са открити керамични съдове с отпечатъци от конопено въже. От конопа в древен Китай правели влакно и хартия, семената служели за добиване на масло, а стеблата се считали в традиционната китайска медицина за най-доброто средство за гонене на зли духове.
Първите научни сведения за конопа ни дава древната книга за лекарствата Пен Тсао, която се приписва на император Шен Нун. Според китайците конопът притежава съвършеното съчетание на ин и ян; те добре знаели, че той е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски растения. От гледна точка на китайската философия мъжкото растение, от което се правят въжета, съдържа мъжкото начало ян, затова въжетата стават здрави. Женското растение от своя страна дава семена, в които се съдържа женското начало ин и поради това поглъщането на семената или вдишването на изпаренията им прави човека спокоен и отпуснат. В древната китайска медицина конопът се използувал като болкоуспокояващо средство, най-вече смесен с вино. Освен това, смятало се, че той може да лекува най-различни болести - от малария до гуша.
Към средните векове употребата на конопа в медицината намаляла, но затова пък започнал да се използува като наркотично средство. Това станало около 600 г. И основните му привърженици били даоистките монаси. Тогава, както и сега, сериозните членове на обществото заклеймявали канабиса като освободител на греха. Даоистките мъдреци обаче, твърдели, че при дъвчене на конопено семе човек вижда духове, а ако това се прави продължително време, може даже да влезе в общуване с тях. Те препоръчвали да се хвърлят семена в огъня и да се вдишват изпаренията- процедура, която се смятала за много полезна и спомагаща за постигане на безсмъртие. В Китай канабисът винаги е оставал забавление за ексцентрични интелектуалци и употребата му никога не е била широка; сериозни социални проблеми са създавали само алкохолът и по-късно опиумът.
От Китай конопът бил пренесен в Индия, където неговите психотропни свойства станали неразделна част от културата на страната. Смята се, че днес повече от 200 млн. души в Индия употребяват канабис. Според легендата, разпространена в Индия, един ден бог Шива си почивал под сянката на конопа и от любопитство опитал листата му. Това му харесало и от тогава конопът станал негова любима храна. От древността до днес листата на конопа се използуват за приготвяне на напитка, наречена бханг, която в Индия се поднася на гости и без която в някои райони на страната не минава нито едно празненство. Освен листа бхангът съдържа мляко, захар и безкрайно количество подправки - от чер пипер до розови пъпки. Въобще в Индия канабисът е имал ролята, която в други общества е играл алкохолът. Някои религиозни движения, обаче, са му придавали и по висш смисъл. Почитателите на богиня Кали (небесната жена на Шива) го използували в оргиастичните си обреди с цел достигане на по-пълно духовно и плътско сливане с богинята.
Конопът е бил познат и на другите индоевропейски народи. Херодот описва неговата употреба в погребалните обреди на скитите: "... поставят три дървени пръта, наклонени един към друг, опъват върху тях три вълнени покривки, които поставят така, че да се прихлупят колкото се може по-добре, и хвърлят в един съд, поставен по средата или между дървените пръти и покривалото, нагорещени до червено камъни. В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен... Та скитите вземат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърлените семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде. Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове". Това, което на Херодот се е сторило, че е обред за пречистване на тялото, по-скоро прилича на душевно пречистване под въздействието на опияняващите изпарения. Плутарх и други древни автори описват подобен обичай у траките; според тях те хвърляли върховете на конопа в огъня и дишали дима през кухи тръстикови стебла, от което ставали като пияни и накрая заспивали. В Европа конопът отдавна е отстъпил мястото си на упойващо средство на алкохола, но остатъци от тези обичаи до неотдавна са се съхранявали в Източна Европа. В Полша и Литва супата от конопено семе е част от традиционния ритуал за умилостивяване на душите на мъртвите, а тук-там из Балканския полуостров до неотдавна е бил съхранен обичай, при който селяните танцували около огън, запален от конопени стебла и пеели:
"Бяхме в огъня и не изгоряхме, бяхме сред болестта и не я хванахме."
В античния свят конопът е бил известен като екзотично растение с не много ясни свойства. Омир в Одисея описва как красивата Елена изпаднала в депресия и била излекувана с помощта на лекарство, донесено от Египет. Лекарството се наричало непенте (против мъка), в което много съвременни езиковеди виждат леко измененото египетско название на канабиса - нибенджи. Едва при император Август античният свят се запознал с конопа, но той се използувал само като влакнодайно растение. Неговите наркотични свойства били слабо известни; гърците и римляните в това отношение ценели мандрагората, беладоната и бляна.
В ислямския свят от продуктите на конопа най-известен е бил хашишът (на арабски това означава просто трева). Коранът строго забранява алкохола и хашишът успешно го е замествал. Смята се, че той е бил донесен в ислямския свят от Източен Туркестан, но легендата приписва откритието на дервиша Хайдар, който така обичал хашиша, че поръчал на гроба му да засеят коноп. Въпреки, че хашишът е бил известен в арабския свят преди 10 в., неговата широка употреба била свързана с разцвета на мистичното направление в исляма - суфизма, чиито привърженици водели живот на отшелници, търсещи екстатично единение с Бога. Техните мистични търсения най-често се посрещали враждебно от правоверните мюсюлмани, които смятали за противоестествено пренебрежението на суфите към секса. Любопитно е, че за това бил обвиняван хашишът, точно както 1000 години по-късно марихуаната е била обявена като причина за обратното - за сексуалната разпуснатост на хипитата.
По време на кръстоносните походи в Европа станало известно името на една мюсюлманска секта, която използувала хашиша за своите цели. Тази шиитска секта се базирала в планините на западен Иран. В замъка на предводителя, който се наричал Стареца от планината, имало чудна градина, пълна с най-различни цветя, плодове и красиви девойки. Последователите на Стареца, които били предназначени за изпълнението на важни мисии, били упоявани с хашиш и когато се събуждали, се озовавали в райската градина. След един ден на щастие и безгрижие те отново били упоявани и се събуждали обратно в познатата груба реалност на 12 век. Старецът им обяснявал, че те са били в рая, където лично пророкът Мохамед му е дал властта да изпраща хора за по един ден. След подобно преживяване последователите на Стареца били готови на абсолютно всичко, тъй като били убедени, че след смъртта си ще попаднат веднага в рая. Сектата била известна под името хашишини, което в европейските езици преминало в асасини- убийци. Асасините се прочули с безогледните убийства на крале и султани, които пречели на политиката на Стареца. Името им вдъхвало ужас еднакво на християни и мюсюлмани, докато не ги унищожили монголите - див и необразован народ, който не бил чувал за асасините и поради това не се страхувал от тях.
През 13 в. любителите на хашиша започнали да се организират. Любимо място за събирания било Кайро, което се превърнало в подобие на това, което е Амстердам днес. В Кайро членовете на суфийските братства се събирали в градините на Кафур, където си отглеждали коноп. Постепенно те станали толкова много, че губернаторът на града под натиска на възмутеното гражданство бил принуден да вземе мерки; Дервишите били изгонени, а конопът изкоренен и изгорен. Селяните от близките околности, обаче, започнали да сеят коноп и да продават хашиш на желаещите. Акциите на армията за унищожаване на посевите срещали силна и организирана съпротива от страна на производителите, които настървено защитавали доходния си бизнес. Корупцията довършила окончателно усилията на властта да се справи с хашиша. Писателят Макризи през 1393 г. се оплаквал:
"Като последица настъпи разложение на чувствата и нравите, скромността изчезна, всеки лош човек открито се занимаваше с това". Положението в тогавашен Египет много прилича на това, което става днес в Колумбия или Бирма.
От Близкия изток канабисът през Етиопия се разпространил към Източна, а по-късно и до Южна Африка. Около 1600 г. под името дагга той достигнал до Южния край на континента. Интересна е историята на народа башиланге, който обитава днешна Намибия. До средата на миналия век това бил горд и войнствен народ, който живеел за сметка на съседните племена, но след като се запознали с конопа те били така възхитени от него, че го превърнали в обект на култ. Превърнали се в мирни и дружелюбни хора, сред които се разпространила вярата в превъплъщението на душата. Променило се даже съдопроизводството; обвиняемият бил заставян да пуши, докато си признае или докато загуби съзнание. Възцаряването на братски мир, обаче, довело до икономическа разруха, тъй като васалите престанали да плащат данъци. Най-сетне през 1876 г. здравите сили извършили преврат и възстановили старите обичаи.
Великите географски открития силно разширили кръгозора на европейската цивилизация. В Европа и американските й колонии конопът станал важна влакнодайна култура, но преди войните на Наполеон неговите наркотични свойства представлявали само предмет за схоластични спорове. Пътешествениците разказвали, че на Изток конопът се използува за заменител на алкохола, но едва когато ветераните от египетския поход на Наполеон донесли хашиша в Европа, той станал на мода сред избраното общество.
Историята започнала от един френски лекар, д-р Ж. Ж. Моро дьо Тур, който около 1845 г. използувал хашиша за лечение на меланхолия, мании и други психически болести. По същото време в Париж се разпространила вестта, че писателят Теофил Готие е обещал награда на този, който успее да измисли ново удоволствие. Д-р Моро се отзовал на предизвикателството и предложил на Готие първата доза хашиш с думите: "Това е част от Вашия дял от Рая". Готие бил във възторг от преживяването и впоследствие основал Клуба на хашишините. Клубът се събирал веднъж месечно и в него участвувал елитът на тогавашния парижки артистичен свят: Александър Дюма, Жерар дьо Нервал, Виктор Юго, Йожен Дьолакроа. На увлечението по хашиша дължим фантастичната симфония на Ектор Берлиоз. Шарл Бодлер издал книгата Изкуствения рай, в която отпечатал своя поема за хашиша. В Англия ставало нещо подобно. Сред студентите от Кеймбридж било популярно турското удоволствие - бонбони от хашиш, захар и желатин. От хашиш се приготвяли най-различни сладкиши с екзотични имена; например черната паста от хашиш се наричала крокодилски пенис. Странното название идвало от вярата, че хашишът е силен афродизиак; това твърдение е спорно, но, че крокодилите нямат пенис, е зоологически факт.
В западното полукълбо канабисът е бил известен отдавна, но в САЩ започнал да се употребява едва през първите години на нашия век. Предполага се, че той е бил донесен от мексиканските работници; на испански марихуана се наричал всеки евтин тютюн. Неговата употреба вървяла паралелно с развитието на джаза и постепенно от Луизиана се разпространила през Чикаго и Ню Йорк по цялата страна. Във всеки случай преди хипи-революцията канабисът е бил забавление предимно за артистичните кръгове или за най-бедните цветнокожи американци. Поради последната причина, подетата през 30-те години в САЩ кампания против марихуаната носила откровено расистки оттенък. Вестниците от това време били пълни със смразяващи истории за цветнокожи престъпници, които са се напушили с марихуана и под нейното въздействие вършат насилия. През 1937 г. в САЩ бил въведен забавен закон, продукт на специфичната американска законодателна система. За всяка унция марихуана, използувана с немедицинска цел, се въвеждал данък от 100$ - огромна за онова време сума. Всеки, хванат с необложена марихуана, трябвало да плати абсурдно високата глоба от 2000$ и в крайна сметка отивал в затвора за неплатени данъци. В другите развити страни не се церемонили и просто забранили канабиса, който, въпреки очевидните факти, бил обявен за наркотик, подобен на опиатите и кокаина.
Независимо от забраната, а може би точно затова, популярността на канабиса непрекъснато нараствала до 70-те години, но оттогава насам тя постепенно се стабилизира. В момента употребата на канабис в повечето развити страни се приема като не особено опасна и се дискутира върху възможността за неговата легализация.
В наше време канабис употребяват две коренно различни категории хора. Към първата принадлежат най-бедните слоеве на някои слаборазвити страни в Средния и Близък Изток, Индия и Ямайка. "Често срещано сред работниците в строителството или сред изкопчиите е вечерта да дръпнат няколко пъти от лулата с ганджа или да изпият чаша бханг. Това ги кара да се чувствуват по-добре, умората отлита, стимулира апетита и предизвиква чувство на лека стимулация, което им помага по-лесно да понесат тежестта на изминалия ден" - отбелязва един доклад за употребата на канабис в Индия. От другата страна са образованите млади хора в индустриалните страни, за които стремежът към нови удоволствия често отразява нежеланието им да приемат изискванията и сложността на съвременното общество. Въпреки външната противоположност, двете групи имат донякъде обща мотивация, тъй като релаксиращото действие на канабиса им помага, ако не да решат проблемите си, то поне по-лесно да живеят с тях.
Някои автори подчертават, че между тези две групи хора все пак има една съществена разлика. На Изток употребата на канабис е едно общоприето средство за релаксация; там се приема относително силен канабис, като основната цел е да се изпита неговото действие. На Запад на преден план излиза социалният контекст на употребата - младите хора пушат трева, защото това ги дистанцира от света на другите. Ефектът от пушенето на относително слабия канабис зависи като че ли повече от средата, в която това се прави, отколкото от действието на самото вещество; един американски изследовател смята, че повечето млади хора просто играят на канабис. По всичко изглежда, че това е още по-вярно у нас, където често това, което нелегално се продава, съдържа малко или никакви активни вещества. Тези, които го употребяват в подходяща обстановка, твърдо са убедени в ефективността му, но усещането на непредубедения човек от него е близо до нула. Независимо от това, у нас притежаването на една такава цигара, която няма никакви особени свойства, е прекрасен повод за проблеми в полицията и дори за по-големи усложнения. Достойно за съжаление е, че това, което за младите хора е пореден епизод от вечната игра на непослушание, се третира като опасно престъпление; едва ли това е начинът да се възстанови прекъснатия контакт между поколенията.
2. КАНАБИСОВИ ПРОДУКТИ
През 18 в. известните биолози Линей и Ламарк спорели за това колко вида коноп съществуват. Било прието европейската разновидност да се нарича Cannabis sativa, а индийската Cannabis indica, но съвременната наука ги смята за различни раси на един вид и е възприела само първото название; преведено на български то означава Коноп полезен. От конопа се получава влакно, което служи за изработка на въжета, тъкани, хартия и т.н. Семената му са богати на масло и белтъчини и са прекрасна храна; домашните птици, които се хранят с конопено семе, живеят по-дълго. До първата трета на нашия век конопът се смятал за една от най-перспективните земеделски култури и в развитите страни съществувала процъфтяваща конопена промишленост, но сега отглеждането му в голям мащаб е практически невъзможно, тъй като е строго контролирано.
Наркотичните продукти, получавани от конопа, са твърде различни като качество и съдържание на активните компоненти. Голямо значение имат методите на култивация, почвата и климата; така например в Русия е разрешено отглеждането на коноп само в северните райони на страната, където той няма наркотични свойства. Дрога се получава изключително от женските растения. Когато растението е разцъфтяло, върху цветовете и горните листа се образува златист налеп с лека специфична миризма; именно тази смола съдържа активните вещества. Съществуват различни хипотези, които се опитват да обясняват за какво му е притрябвало на конопа да синтезира канабиноиди. Според едни това е начин, по който растението запазва нежните си части от изсъхване, затова най-голям добив от така желаната смола има в горещи и сухи местности; според други смолата е защита от ултравиолетовата радиация и т.н.
Най-слабата и евтина дрога се приготвя от върховете на конопа. Типичните сортове, растящи в диво състояние или отглеждани за влакната им, съдържат малко активно вещество от 0.2 до 1 %. Този продукт в САЩ и Европа е познат като марихуана (marihuana, marijuana, pot, grass, dope, herb}. В Индия той е известен като бханг (bhang, bang) и се употребява само от най-бедните. Ганджата (gandja, dagga, kif, кайф) се получава от цъфтящите върхове и цветовете на растения, които са продукт на вековна селекционерска работа, и съдържа много повече от активната смола - до 6%. При внимателното остъргване на смолата от върха на конопа се получава хашиш (hashish, hasheesh, hash), наричан в Индия харас (charas). Хашишът е 5 до 8 пъти по-силен от обикновената марихуана. Съществуват много недостоверни легенди за това, как се получава хашиш; според една от тях през нивата с цъфтящ коноп бягат голи хора и смолата полепва по потните им тела, откъдето след това се остьргва. В действителност, хашишът се обира от растението най-често с марля, което е не толкова впечатляващо, но е със сигурност по-хигиенично. Готие и неговите приятели са използували един продукт, наричан dawamesc получен при варене на листа с вода и масло; към получената черна маслена паста се добавяли различни екзотични подправки и даже испанска муха. Напоследък популярност придобива т. нар. хашишово масло (hash oil, red oil), което се получава като се кипят в спирт връхчетата на конопа. Съдържащите се в тях канабиноиди се извличат и в зависимост от концентрацията им се получава от кехлибарено до тъмночервено масло. То е със съдържание на активното вещество до 60% и поради това е много удобно както за нелегално пренасяне, така и за последваща обработка.
Химията на канабиса е сложна и все още не напълно изучена. Смолата съдържа много вещества със сходна химическа структура, но с различна активност, които най-общо се наричат канабиноиди. Понастоящем се смята, че основен активен компонент на канабиса е делта-1-тетрахидроканабинолът, съкратено обозначаван като ТНС. Дозата ТНС, предизвикваща типичния ефект на канабиса, е около 10 mg. Смолата на специално отглежданите сортове коноп е богата на ТНС, докато тази на повечето обикновени сортове съдържа предимно неактивните канабинол (СВN), канабидиол (СВО) и други съставки. ТНС е маслообразно вещество, което досега не е получено в кристален вид. Неговото изолиране в чист вид от канабиса и синтетичното му получаване представляват само научен интерес, тъй като са твърде скъпи. Въпреки това, съществуват химически методи, чрез които съдържанието на ТНС в нативната смола може силно да се повиши; всъщност, на преработка се подлага хашишовото масло. Чрез по нататъшна изомеризация и ацетилиране може да се стигне до продукт с основен компонент делта-6-ТНС-ацетат, за който се смята, че е 2 пъти по-силен от ТНС и е по-приятен. Цялата тази канабисова алхимия е занимание само за хаш-маниаци; тя е твърде сложна за хора без сериозна химическа подготовка. В някои страни нелегалните търговци предлагат "чист" ТНС, но наивниците, които го купуват, рискуват да получат фенциклидин - един евтин синтетичен наркотик, който няма нищо общо с ТНС и е много по-опасен.
Канабисът се приема по различни начини. Марихуаната се пуши чиста или смесена с тютюн; цигарата марихуана се нарича джойнт (joint). През последните 10 години се разпространява и една форма на марихуаната, наречена АМР, това е цигара, която е напоена с формалин (който се използува за консервиране на анатомични препарати в моргите) и след това изсушена. Тази технология изглежда е плод на нечие болно въображение, защото ефектите на АМР са доста неприятни. Хашишът по-рано се е поглъщал, най-вече под формата на сладкиши, но напоследък на Изток се пуши като цигари, с лула или наргиле; в някои от щатите на САЩ даже притежаването на наргиле е забранено от закона, тъй като то най-често се използува именно за пушене на хашиш. Хашишовото масло се употребява, като капка от него се капва върху обикновена цигара и се пуши, или върху нагорещен станиол, при което парите му се вдишват. Както бе казано, в Индия се приготвят различни напитки от канабис. При пушене част от активните вещества изгаря, но при поглъщане ефективността им е малко по-ниска, така че и двата начина на приемане са общо взето еднакво ефикасни.
3. ЕФЕКТИ
Ефектите на канабиса съществено се отличават както от тези на опиатите, така и от класическите халюциногени като LSD, мескалин и т.н. Канабисът не предизвиква такава силна еуфория като опиатите, нито така силно засяга съзнанието като типичните халюциногени. Поради тези причини той представлява отделен клас в класификацията на психофармакологичните агенти. През последните 50 години са синтезирани стотици синтетични производни на канабиноидите в търсене на нови болкоуспокояващи и седативни лекарства, но тези изследвания са дали досега малък резултат; причината затова бе пълната неяснота по въпроса за механизма на действие на канабиноидите. Неотдавна изследванията в тази област силно се оживиха от откритието на специфичен рецептор в главния мозък, върху който те въздействуват.
Първите описания на свойствата на канабиса, дадени от членовете на Клуба на Хашишините, са доста преувеличени и възторжени, както е било прието в романтичния 19 век; освен това, усещанията от големите дози хашиш, употребявани тогава, доста се различават от ефектите на по-слабата марихуана, която е популярна днес. Едно от най-добрите и пълни описания на психологичните ефекти на марихуаната е дадено от американския психиатър Уолтър Бромбърг през 1934 г. То е основано на многобройни наблюдения и разговори с хора, употребяващи марихуана, както и на собствения опит на Бромбърг:
"Интоксикацията започва с период на безпокойство около 10 до 30 минути след пушенето, през който пушачът понякога развива страх от смъртта и безпокойство с неясна причина, свързано с напрегнатост и повишена активност. След няколко минути той започва да се чувствува по-спокоен и скоро окончателно достига до еуфория; става бъбрив, доволен, радостно възбуден, изненадващо чувство на лекота в крайниците и тялото, смее се експлозивно и неконтролируемо, понякога без ни най-малка причина, има впечатлението, че речта му е остроумна и блестяща. Бързата смяна на мислите дава впечатление за брилянтна мисъл, но настъпва объркване, когато се опита да си спомни за какво точно си е мислил, може да се появят визуални халюцинации... безформени проблясъци от светлина с блестящи цветове, които възникват и се развиват като геометрични фигури, форми, човешки лица и сложни картини. След повече или по-малко време, което е около 2 часа, пушачът става сънлив, изпада в сън без сънища и се събужда без физиологични последици и с ясна памет за случилото се по време на интоксикацията."
Към горното описание могат да се добавят още някои съществени подробности. Ефектът от пушенето продължава от 2 до 4 часа, а при поглъщане - от 4 до 12 часа. При начинаещите първоначалното безпокойство може да бъде смекчено от подкрепата на приятели; опитните пушачи го определят като щастливо безпокойство. Интоксикацията повишава чувствителността към външни стимули -цветовете изглеждат по-ярки, неща, които по-рано не са били забелязвани, сега се изпълват със значение. Както са показали изследванията, това не се дължи на повишена чувствителност на сетивата, а на новото различно отношение към възприеманите неща. Променя се чувството за време - минути може да се сторят цял час. Канабисът предизвиква силно нарушение на кратковременната памет, което води до описаната по-горе разпокъсаност на мислите и изказа - по средата на изречението човек забравя какво е искал да каже. Понякога се наблюдава раздвояване на съзнанието, при което част от личността се държи като обективен наблюдател на собственото си състояние. Докато част от съзнанието е обзета от параноични мисли, другата част може даже да им се присмива. Винаги присъствуващата степен на обективно осъзнаване помага на опитните пушачи да съхранят адекватно отношение към обкръжението. Твърди се, че някои от тях могат при необходимост с волево усилие да излязат от психозата.
Марихуаната не възбужда сладострастни желания - тя просто прави секса по-различен. Много хора я използуват именно за да преживеят по нов и по-различен начин своята сексуална връзка, когато тя е заплашена от една често срещана опасност - скуката и еднообразието. Репутацията на канабиса като освободител на греха в голяма степен се дължи на снемането на социалните табута, при което излиза наяве присъщата на всеки нормален човек сексуалност. Още от книгата на Бодлер е известно и всички съвременни изследователи единодушно го подчертават, че марихуаната просто проявява съществуващото преди това сексуално отношение към хората от другия (или същия) пол - тя помага да се преодолеят задръжките към човек, който вече ни е симпатичен, но ако съществуващото чувство е антипатия, тя само го засилва.
Променя се възприемането на изкуството; много артисти смятат, че канабисът ги стимулира. Милтън Мезроу, джазов саксофонист, описва това така: "Всички ноти се изнизваха от инструмента ми, като че ли са били вече готови в него, хлъзгаха се и се смесваха, така че трябваше само малко да духна и да ги изпратя по пътя им, всяка веднага след другата, винаги навреме и без никакво усилие... Чувствувах, че мога да свиря години наред, без да ми липсват теми и енергия". Едва ли можем да се съмняваме в субективните усещания на артиста, но не винаги нещата изглеждат толкова добре в очите на страничния наблюдател, т. е. на публиката.
В големи дози канабисът предизвиква видения, които са послужили като благодарна тема за безбройните хашишни откровения, с които са пълни книгите от миналия век, напр. Граф Моите Кристо. Първата научна публикация на известния физик Робърт Ууд е била посветена на хашиша. Още като студент в Кеймбридж той трябвало да напише курсова работа по психология. Тази наука му била скучна, но решил да съчетае полезното с приятното като вземе хашиш и опише преживяванията си; ето фрагмент от тях:
"След това аз се наслаждавах на нещо като метемпсихоза. Всяко нещо или животно по мое желание можеше да стане мое тяло. Помислих си за лисица и веднага се превърнах в това животно. Отчетливо чувствувах, че съм лисица, виждах своите дълги уши и пухкава опашка и с някакво вътрешно чувство усещах, че цялата ми анатомия съответствува на организма на лисица. Изведнъж гледната ми точка се измени. Стори ми се, че очите ми се намират в устата. Погледнах през отворените челюсти и видях два реда остри зъби; затворих уста и вече нищо не виждах.
Към края на бълнуването въртящите се образи се появиха отново и започна да ме преследва едно странно създание на моя разум, което се появяваше всеки няколко секунди. Това беше образ на кукла с две лица и цилиндрично тяло, което на края се събираше в острие. Тази кукла не се променяше. На главата имаше нещо като корона, а самата тя беше боядисана в зелено и кафяво на син фон. Изражението на янусообразното лице беше през цялото време едно и също, точно както украшенията по нея."
Всичко, казано дотук, се отнася за действието на продуктите, получени от сортове коноп с високо съдържание на ТНС. Голямата част от канабиса, продаван у нас, не притежава тези свойства, тъй като съдържа малко от активната смола. Ефектът от изпушването на една такава цигара се изразява предимно в чисто физиологични усещания като замайване и чувство за тежест; донякъде това преживяване напомня въздействието на алкохола, но е лишено от неговите неприятни странични ефекти. Разказите за това, че "ганджата беше много силна и започнах да повръщам", означават просто, че това е било всичко друго, но не ганджа; истинският канабис е силен антиеметик, т. е. средство против повръщане.
Научно необоснованото приравняване на канабиса със силните наркотици сериозно пречи на обективното изясняване на неговия лечебен потенциал. Според заключението на федералния съдия Френсис Янг "марихуаната, в естествената си форма, е най-безопасното терапевтично средство, което някога е било познато на човечеството." Освен че канабисът се използува от болните от рак и СПИН като антиеметик, има данни затова, че той има и антитуморно и антибиотично действие. Канабисът понижава вътреочното налягане, което помага на болните от глаукома. По този повод в САЩ е имало един съдебен процес, превърнал се в прецедент. Един млад човек бил обвинен, че отглежда коноп в двора си, но спечелил делото, понеже доказал, че е болен от глаукома и марихуаната му помага да я лекува. Канабисът се използува отдавна в медицината на много народи, но за съжаление досега не е проведено съвременно изследване на потенциалните му лечебни приложения. Причината затова е в явното предубеждение към него от страна на официалните власти в развитите страни, фармацевтичните фирми също са против легализирането на канабиса като лекарство, тъй като той не може да бъде патентован, т. е. експлоатиран от тях, и само ще им прави конкуренция със своята лесно достъпност и ниска цена.
4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ
От векове се води спор за това вреден ли е канабисът. В много общества канабисът е бил обвиняван като причина за асоциално поведение. Едва ли е случайно, че той е бил популярен най-вече сред хора, които открито са се обявявали срещу скуката на ежедневието и традиционните морални ценности. Даоистките монаси, Дервишите от суфийските братства, европейските интелектуалци от 19 в. и хипитата от 60-те години са представлявали своего рода контракултури на своите общества. По-скоро би могло да се мисли, че хората, които отхвърлят общоприетите ценности, са склонни да търсят нови изживявания и канабисът в такъв случай е не причина за определен тип поведение, а негово следствие.
По-рано много се е писало за това, че употребата на канабис води до престъпни отклонения; началото на този мит идва от разказите за асасините. От гледна точка на здравия смисъл е ясно, че човек в приятното състояние, описано по-горе, едва ли е склонен към извършване на насилствени действия. Сравнението на канабиса с ефектите на алкохола не е в полза на последния, особено в страна като нашата, където насилията на битово-алкохолна основа са популярно развлечение. Като причина за извършване на престъпления би могъл да се посочи стремежът към намиране на наркотик, но канабисът, макар и нелегален, е относително евтин; у нас цената на една цигара е под 1 $. В този смисъл много по-съществен криминогенен фактор е често срещаният болезнен стремеж към систематична употреба на скъпи жени, шампанско и черен хайвер.
Първият сериозен опит да се докаже вредата от канабиса е бил предприет преди един век от английската администрация в Индия. Злите езици твърдят, че цел на това изследване била да се убедят индийците, че уискито, от което правителството получавало доходи, не е толкова вредно, както традиционния канабис - а коноп растял, необлаган с акцизи, във всеки двор. Въпреки това Индийската конопена комисия работила с британска добросъвестност и педантичност. Отчетът, публикуван през 1894г., съдържал повече от 3000 страници, и заключавал, че не може да се твърди, че умерената употреба на канабис води до заболяване и до умствени и морални повреди, в по-значителна степен от умерената употреба на уиски. Членовете на комисията заявили, че канабисът е така свързан с обичаите и културата на страната, че забраната му би довела само до нещастия и страдания. В изследването на Комисията на Ла Гуардия през 30-те години в САЩ също не били открити съществени отклонения у хроничните (няколко цигари на ден в продължение на няколко години) пушачи на марихуана.
Проблеми създава само АМР - една относително нова форма на марихуаната. Употребата на АМР води до изключително силна саливация, а в течение на няколко дни след това се наблюдава силно разстройство на мисловните и речеви способности, загуба на способността за концентрация и силна нервност, която за щастие е пасивна и не е съпроводена с агресивност. Остава неясно защо е било необходимо да се измисля АМР, което нищо не добавя към приятните ефекти на марихуаната, но има такива силни странични действия.
Все още се водят дебати относно способността на канабиса да предизвиква психични отклонения след продължителна употреба. Макар и рядко, се случват обратни реакции от действието на канабис, което става обикновено при приемане на високи дози. Те се изразяват в изпадане в състояние на делириум, съпроводен с умопомрачение и дезориентация; тези психози отзвучават безследно за няколко часа. Някои психиатри твърдо вярват в специфична канабисова психоза, докато други не по-слабо аргументирано отричат съществуването й. Впрочем, според повечето изследвания броят на хората с психични отклонения сред тези, които употребяват канабис, не надвишава средния за дадената страна. Използуван като средство за релаксация, канабисът без съмнение има известно антипсихотично действие; изследвания в САЩ показват, че много от тези, които употребяват марихуана, преди това са имали сериозни житейски проблеми или депресия и при тях канабисът е имал в известен смисъл терапевтичен ефект. Безспорно е, обаче, че изпушването даже на една цигара марихуана, повлиява негативно върху способността за каране на кола, и за извършване на отговорни и адекватни действия въобще. Едно съвсем ново изследване показва, че даже един ден след употребата на канабис интелектуалните способности са все още слабо, но забележимо понижени.
Някои изследвания в Близкия Изток показват, че продължителната употреба на силен хашиш е свързано с проява на т. нар. амотивационвн синдром, изразяващ се в пасивност, непродуктивност и пълна липса на амбиции, но даже в този случай не е ясно кое е причина и кое следствие. Данните за влиянието на употребата на канабис върху продуктивността на европейците и североамериканците са противоречиви - любители на марихуаната има както сред аутсайдерите, така и във висшите сфери на администрацията, науката и изкуството. Борците за легализация на канабиса са убедени, че амотивационният синдром е просто поредния мит, лансиран от техните противници. Всъщност не е ясно в какво е проблемът, тъй като съвременното западно общество очевидно не страда от недостиг на кариеристи - даже напротив.
Безчислени изследвания са посветени на влиянието на канабиса, и най-вече на марихуаната в частност, върху организма. Канабиноидите са изумително слаботоксични; леталната доза на ТНС по различни оценки е 400 до 40 000 пъти по-висока от ефективната. Досега не е известно някой да е умрял от канабис - затова пък според медицинските списания само през 1979 г. трима души са умрели от прекалено пиене на вода. Напоследък, обаче, особено в САЩ, съществува реална възможност за отравяне с канабис. Тя е резултат от действията на полицията, която е длъжна да посипе всяко открито конопено растение с дефолианти - това са онези симпатични препарати, с чиято помощ американците превърнаха виетнамската джунгла в пустиня и вследствие на които Виетнам все още е световен шампион по процента на новородените с уродства. Както се казва - ще водим борбата за мир до последния човек.
Очевиден е отрицателният ефект на пушенето върху дихателната система; в този смисъл марихуаната действува точно както тютюна. Канабиноидите подтискат имунната система, но засега няма данни, показващи, че тези, които употребяват канабис, боледуват по-често - затова пък пониженото производство на макрофаги влияе добре на болните от мултипленна склероза. Установено е, че канабиноидите понижават концентрацията на тестостерона и някои други полови хормони, и по този начин намаляват оплодителните свойства на спермата. Тези промени не са силно изразени и твърденията, че пушенето на марихуана прави мъжете стерилни и хомосексуалисти, са несериозни.
Канабиноидите се обвиняват в това, че могат да предизвикват дефекти у новородените деца и това твърдение, макар и все още недоказано, би могло да бъде вярно, поне що се касае до влиянието им върху концентрацията на половите хормони; между 8-та и 10-та седмица от развитието на плода у него започва синтезът на собствени полови хормони и промяната на баланса им в майчиния организъм определено може да доведе до нарушаване на този естествен процес. От друга страна, много бременни жени в Третия свят, продължават да употребяват канабис, тъй като от това ядат с по-голям апетит и по-малко повръщат; досегашните изследвания показват, че това се отразява на техните деца по-скоро добре. Тези данни все още се дискутират, но все пак е най-разумно бременните жени да не употребяват канабис.
Преди няколко години Националният институт по наркоманиите в САЩ остро бе критикуван от активисти на антинаркотичното движение за това, че не оповестява достатъчно широко данните си за вредата от канабиса. Официалното изявление на института по този повод гласи: „Никога досега не са били хвърляни толкова много пари с цел да бъде доказана вредата от дадено средство - и при това да са били получени толкова нищожни резултати." Въпросът за влиянието на хроничната употреба на канабис едва ли някога ще бъде изчерпан, но по всичко изглежда, че само дълговременното използуване на силните му разновидности би могло да има неприятни последствия.
Не е известно някой особено да е страдал от липсата на канабис. Твърдо е установено, че в реални условия той не предизвиква физическа зависимост, а психическата зависимост от него е слаба. Към канабиса на практика не се развива толерантност, а при опитните пушачи даже става обратното - необходимата доза става по-ниска. Този странен ефект на обратна толерантност от някои се обяснява с това, че те са овладели умението така да пушат, че да извличат по-пълно активните вещества. Слабо изразени симптоми, които биха могли при известно въображение да се нарекат абстинентен синдром, са открити само при лабораторни експерименти с хора и животни, на които преди това са били давани нереално високи дози.
5. ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА - ЗА И ПРОТИВ
Приятната релаксация, причинявана от канабиса, противоречи на основните ценности на западното общество, което високо цени активността, трудолюбието, агресивния - естествено в определени рамки - стремеж към самоизява. От друга страна, всяко общество има нужда от средства за релаксация; да се напиеш от радост или от мъка се смята от повечето хора за признак на нормалност не само у нас. Вредата от някое средство в обикновеното съзнание е завоалирана от съображенията дали това средство е общо прието в даденото общество - по традиция чуждите средства се смятат за по-вредни от своите. Едва ли е случайна приликата между омразата към алкохола у ислямските фундаменталисти и кампанията против легализирането на марихуаната, която водят християнските им събратя в Европа и най-вече в САЩ. Най-твърдите противници на канабиса откровено заявяват, че техните аргументи са в сферата на морала - така, както те го разбират - и нямат нужда от научна аргументация.
Последната крепост на противниците на канабиса е, че той е опасен не толкова сам по себе си, а като стъпало към по-силните наркотици. Основание за тази връзка се търси в статистиката, която действително показва, че много от наркоманите, пристрастени към хероин, преди това са употребявали канабис, но тези изследвания са показали, че същото се отнася в още по-голяма степен за алкохола и тютюна - а може би и за краставиците. Изключително трудно е да се прецени кое тук е причина и кое следствие, тъй като връзката между канабиса и другите наркотици е по-скоро асоциативна, отколкото причинно-следствена. Не може да се оспорва, че употребата на канабис сближава човека със средата, в която силните наркотици са по-достьпни, но трябва да се напомни, че това е резултат от забраната на канабиса, след която от обикновено градинско растение той се е превърнал в забранен плод, който може да се купи само от наркопласьорите. В крайна сметка изглежда, че това, дали канабисът ще послужи като мост към по-силните наркотици или не, зависи главно от особеностите на конкретната личност; един изследовател резюмира това така: "Данните не са окончателни, но те най-вече подсказват, че употребата на марихуана е по-скоро само един аспект от социалната промяна, отколкото основна причина."
Споровете около канабиса ще продължават независимо от научната очевидност; тяхната причина е по-скоро в областта на социалната психопатология. "Накратко, безпокойството и чувството на безпомощност - последствия от опасностите на нашето време, могат да бъдат фокусирани в някакъв смисъл върху марихуаната, тласкайки някои да търсят защита в нея - и вдигайки други на кръстоносен поход срещу нея. И едното и другото могат да имат положителен адаптационен ефект за едните или за другите, но едва ли това е пътят към един по-добър свят." - пише Лестър Гринспуун.
Въпреки сериозната съпротива, канабисът е единствения забранен наркотик, който има реални шансове скоро да бъде легализиран. Всички научни изследвания показват, че марихуаната е относително безвреден наркотик, който лесно би могъл да бъде опитомен от съвременното общество. В много страни се продават наръчници по домашно отглеждане на коноп и приготвяне от него на различни продукти; напоследък тази информация е достъпна и чрез Internet. В 13 от щатите на САЩ притежаването на канабис не се смята за престъпление, а в Аляска даже е разрешено производството му, при условие, че не е предназначено за продажба. В някои европейски страни с по-стари либерални традиции канабисът практически е легализиран - най-ярък пример затова е Холандия. Едно изследване в Амстердам е показало, че за кратко време след легализацията на канабиса потреблението му се увеличило, но бързо спаднало и се стабилизирало на ниво, малко по-ниско от предишното. Както са отбелязали отдавна хората със здрав смисъл, огромните усилия в борбата с канабиса изглеждат съвършено нелепи в сравнение с незначителната вреда, която той причинява.
____________
Едно широко разпространено мнение е, че марихуаната е опасна не толкова сама по себе си, а като път към по-сериозната дрога. Това твърдение се оспорва от мнозина, тъй като напомня стария виц, че всички убити през войните са пострадали, понеже са яли преди това краставици. Въпреки това, марихуаната продължава да е в центъра на жарките спорове за или против легализацията на леките наркотици и затова си струва да бъде отделено повече внимание на нея и на другите подобни продукти, които се получават от конопа.
1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА
Наркотичните свойства на конопа са били познати на човека от най-дълбока древност. В различни времена и култури Психоактивните продукти, получавани от него, са носели различни названия, затова тук ще ги наричаме най-общо канабис. Родина на конопа е, изглежда, Китай. Най-старите данни за това ни дават археологическите разкопки на остров Тайван, където в слоеве от преди 12000 години са открити керамични съдове с отпечатъци от конопено въже. От конопа в древен Китай правели влакно и хартия, семената служели за добиване на масло, а стеблата се считали в традиционната китайска медицина за най-доброто средство за гонене на зли духове.
Първите научни сведения за конопа ни дава древната книга за лекарствата Пен Тсао, която се приписва на император Шен Нун. Според китайците конопът притежава съвършеното съчетание на ин и ян; те добре знаели, че той е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски растения. От гледна точка на китайската философия мъжкото растение, от което се правят въжета, съдържа мъжкото начало ян, затова въжетата стават здрави. Женското растение от своя страна дава семена, в които се съдържа женското начало ин и поради това поглъщането на семената или вдишването на изпаренията им прави човека спокоен и отпуснат. В древната китайска медицина конопът се използувал като болкоуспокояващо средство, най-вече смесен с вино. Освен това, смятало се, че той може да лекува най-различни болести - от малария до гуша.
Към средните векове употребата на конопа в медицината намаляла, но затова пък започнал да се използува като наркотично средство. Това станало около 600 г. И основните му привърженици били даоистките монаси. Тогава, както и сега, сериозните членове на обществото заклеймявали канабиса като освободител на греха. Даоистките мъдреци обаче, твърдели, че при дъвчене на конопено семе човек вижда духове, а ако това се прави продължително време, може даже да влезе в общуване с тях. Те препоръчвали да се хвърлят семена в огъня и да се вдишват изпаренията- процедура, която се смятала за много полезна и спомагаща за постигане на безсмъртие. В Китай канабисът винаги е оставал забавление за ексцентрични интелектуалци и употребата му никога не е била широка; сериозни социални проблеми са създавали само алкохолът и по-късно опиумът.
От Китай конопът бил пренесен в Индия, където неговите психотропни свойства станали неразделна част от културата на страната. Смята се, че днес повече от 200 млн. души в Индия употребяват канабис. Според легендата, разпространена в Индия, един ден бог Шива си почивал под сянката на конопа и от любопитство опитал листата му. Това му харесало и от тогава конопът станал негова любима храна. От древността до днес листата на конопа се използуват за приготвяне на напитка, наречена бханг, която в Индия се поднася на гости и без която в някои райони на страната не минава нито едно празненство. Освен листа бхангът съдържа мляко, захар и безкрайно количество подправки - от чер пипер до розови пъпки. Въобще в Индия канабисът е имал ролята, която в други общества е играл алкохолът. Някои религиозни движения, обаче, са му придавали и по висш смисъл. Почитателите на богиня Кали (небесната жена на Шива) го използували в оргиастичните си обреди с цел достигане на по-пълно духовно и плътско сливане с богинята.
Конопът е бил познат и на другите индоевропейски народи. Херодот описва неговата употреба в погребалните обреди на скитите: "... поставят три дървени пръта, наклонени един към друг, опъват върху тях три вълнени покривки, които поставят така, че да се прихлупят колкото се може по-добре, и хвърлят в един съд, поставен по средата или между дървените пръти и покривалото, нагорещени до червено камъни. В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен... Та скитите вземат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърлените семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде. Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове". Това, което на Херодот се е сторило, че е обред за пречистване на тялото, по-скоро прилича на душевно пречистване под въздействието на опияняващите изпарения. Плутарх и други древни автори описват подобен обичай у траките; според тях те хвърляли върховете на конопа в огъня и дишали дима през кухи тръстикови стебла, от което ставали като пияни и накрая заспивали. В Европа конопът отдавна е отстъпил мястото си на упойващо средство на алкохола, но остатъци от тези обичаи до неотдавна са се съхранявали в Източна Европа. В Полша и Литва супата от конопено семе е част от традиционния ритуал за умилостивяване на душите на мъртвите, а тук-там из Балканския полуостров до неотдавна е бил съхранен обичай, при който селяните танцували около огън, запален от конопени стебла и пеели:
"Бяхме в огъня и не изгоряхме, бяхме сред болестта и не я хванахме."
В античния свят конопът е бил известен като екзотично растение с не много ясни свойства. Омир в Одисея описва как красивата Елена изпаднала в депресия и била излекувана с помощта на лекарство, донесено от Египет. Лекарството се наричало непенте (против мъка), в което много съвременни езиковеди виждат леко измененото египетско название на канабиса - нибенджи. Едва при император Август античният свят се запознал с конопа, но той се използувал само като влакнодайно растение. Неговите наркотични свойства били слабо известни; гърците и римляните в това отношение ценели мандрагората, беладоната и бляна.
В ислямския свят от продуктите на конопа най-известен е бил хашишът (на арабски това означава просто трева). Коранът строго забранява алкохола и хашишът успешно го е замествал. Смята се, че той е бил донесен в ислямския свят от Източен Туркестан, но легендата приписва откритието на дервиша Хайдар, който така обичал хашиша, че поръчал на гроба му да засеят коноп. Въпреки, че хашишът е бил известен в арабския свят преди 10 в., неговата широка употреба била свързана с разцвета на мистичното направление в исляма - суфизма, чиито привърженици водели живот на отшелници, търсещи екстатично единение с Бога. Техните мистични търсения най-често се посрещали враждебно от правоверните мюсюлмани, които смятали за противоестествено пренебрежението на суфите към секса. Любопитно е, че за това бил обвиняван хашишът, точно както 1000 години по-късно марихуаната е била обявена като причина за обратното - за сексуалната разпуснатост на хипитата.
По време на кръстоносните походи в Европа станало известно името на една мюсюлманска секта, която използувала хашиша за своите цели. Тази шиитска секта се базирала в планините на западен Иран. В замъка на предводителя, който се наричал Стареца от планината, имало чудна градина, пълна с най-различни цветя, плодове и красиви девойки. Последователите на Стареца, които били предназначени за изпълнението на важни мисии, били упоявани с хашиш и когато се събуждали, се озовавали в райската градина. След един ден на щастие и безгрижие те отново били упоявани и се събуждали обратно в познатата груба реалност на 12 век. Старецът им обяснявал, че те са били в рая, където лично пророкът Мохамед му е дал властта да изпраща хора за по един ден. След подобно преживяване последователите на Стареца били готови на абсолютно всичко, тъй като били убедени, че след смъртта си ще попаднат веднага в рая. Сектата била известна под името хашишини, което в европейските езици преминало в асасини- убийци. Асасините се прочули с безогледните убийства на крале и султани, които пречели на политиката на Стареца. Името им вдъхвало ужас еднакво на християни и мюсюлмани, докато не ги унищожили монголите - див и необразован народ, който не бил чувал за асасините и поради това не се страхувал от тях.
През 13 в. любителите на хашиша започнали да се организират. Любимо място за събирания било Кайро, което се превърнало в подобие на това, което е Амстердам днес. В Кайро членовете на суфийските братства се събирали в градините на Кафур, където си отглеждали коноп. Постепенно те станали толкова много, че губернаторът на града под натиска на възмутеното гражданство бил принуден да вземе мерки; Дервишите били изгонени, а конопът изкоренен и изгорен. Селяните от близките околности, обаче, започнали да сеят коноп и да продават хашиш на желаещите. Акциите на армията за унищожаване на посевите срещали силна и организирана съпротива от страна на производителите, които настървено защитавали доходния си бизнес. Корупцията довършила окончателно усилията на властта да се справи с хашиша. Писателят Макризи през 1393 г. се оплаквал:
"Като последица настъпи разложение на чувствата и нравите, скромността изчезна, всеки лош човек открито се занимаваше с това". Положението в тогавашен Египет много прилича на това, което става днес в Колумбия или Бирма.
От Близкия изток канабисът през Етиопия се разпространил към Източна, а по-късно и до Южна Африка. Около 1600 г. под името дагга той достигнал до Южния край на континента. Интересна е историята на народа башиланге, който обитава днешна Намибия. До средата на миналия век това бил горд и войнствен народ, който живеел за сметка на съседните племена, но след като се запознали с конопа те били така възхитени от него, че го превърнали в обект на култ. Превърнали се в мирни и дружелюбни хора, сред които се разпространила вярата в превъплъщението на душата. Променило се даже съдопроизводството; обвиняемият бил заставян да пуши, докато си признае или докато загуби съзнание. Възцаряването на братски мир, обаче, довело до икономическа разруха, тъй като васалите престанали да плащат данъци. Най-сетне през 1876 г. здравите сили извършили преврат и възстановили старите обичаи.
Великите географски открития силно разширили кръгозора на европейската цивилизация. В Европа и американските й колонии конопът станал важна влакнодайна култура, но преди войните на Наполеон неговите наркотични свойства представлявали само предмет за схоластични спорове. Пътешествениците разказвали, че на Изток конопът се използува за заменител на алкохола, но едва когато ветераните от египетския поход на Наполеон донесли хашиша в Европа, той станал на мода сред избраното общество.
Историята започнала от един френски лекар, д-р Ж. Ж. Моро дьо Тур, който около 1845 г. използувал хашиша за лечение на меланхолия, мании и други психически болести. По същото време в Париж се разпространила вестта, че писателят Теофил Готие е обещал награда на този, който успее да измисли ново удоволствие. Д-р Моро се отзовал на предизвикателството и предложил на Готие първата доза хашиш с думите: "Това е част от Вашия дял от Рая". Готие бил във възторг от преживяването и впоследствие основал Клуба на хашишините. Клубът се събирал веднъж месечно и в него участвувал елитът на тогавашния парижки артистичен свят: Александър Дюма, Жерар дьо Нервал, Виктор Юго, Йожен Дьолакроа. На увлечението по хашиша дължим фантастичната симфония на Ектор Берлиоз. Шарл Бодлер издал книгата Изкуствения рай, в която отпечатал своя поема за хашиша. В Англия ставало нещо подобно. Сред студентите от Кеймбридж било популярно турското удоволствие - бонбони от хашиш, захар и желатин. От хашиш се приготвяли най-различни сладкиши с екзотични имена; например черната паста от хашиш се наричала крокодилски пенис. Странното название идвало от вярата, че хашишът е силен афродизиак; това твърдение е спорно, но, че крокодилите нямат пенис, е зоологически факт.
В западното полукълбо канабисът е бил известен отдавна, но в САЩ започнал да се употребява едва през първите години на нашия век. Предполага се, че той е бил донесен от мексиканските работници; на испански марихуана се наричал всеки евтин тютюн. Неговата употреба вървяла паралелно с развитието на джаза и постепенно от Луизиана се разпространила през Чикаго и Ню Йорк по цялата страна. Във всеки случай преди хипи-революцията канабисът е бил забавление предимно за артистичните кръгове или за най-бедните цветнокожи американци. Поради последната причина, подетата през 30-те години в САЩ кампания против марихуаната носила откровено расистки оттенък. Вестниците от това време били пълни със смразяващи истории за цветнокожи престъпници, които са се напушили с марихуана и под нейното въздействие вършат насилия. През 1937 г. в САЩ бил въведен забавен закон, продукт на специфичната американска законодателна система. За всяка унция марихуана, използувана с немедицинска цел, се въвеждал данък от 100$ - огромна за онова време сума. Всеки, хванат с необложена марихуана, трябвало да плати абсурдно високата глоба от 2000$ и в крайна сметка отивал в затвора за неплатени данъци. В другите развити страни не се церемонили и просто забранили канабиса, който, въпреки очевидните факти, бил обявен за наркотик, подобен на опиатите и кокаина.
Независимо от забраната, а може би точно затова, популярността на канабиса непрекъснато нараствала до 70-те години, но оттогава насам тя постепенно се стабилизира. В момента употребата на канабис в повечето развити страни се приема като не особено опасна и се дискутира върху възможността за неговата легализация.
В наше време канабис употребяват две коренно различни категории хора. Към първата принадлежат най-бедните слоеве на някои слаборазвити страни в Средния и Близък Изток, Индия и Ямайка. "Често срещано сред работниците в строителството или сред изкопчиите е вечерта да дръпнат няколко пъти от лулата с ганджа или да изпият чаша бханг. Това ги кара да се чувствуват по-добре, умората отлита, стимулира апетита и предизвиква чувство на лека стимулация, което им помага по-лесно да понесат тежестта на изминалия ден" - отбелязва един доклад за употребата на канабис в Индия. От другата страна са образованите млади хора в индустриалните страни, за които стремежът към нови удоволствия често отразява нежеланието им да приемат изискванията и сложността на съвременното общество. Въпреки външната противоположност, двете групи имат донякъде обща мотивация, тъй като релаксиращото действие на канабиса им помага, ако не да решат проблемите си, то поне по-лесно да живеят с тях.
Някои автори подчертават, че между тези две групи хора все пак има една съществена разлика. На Изток употребата на канабис е едно общоприето средство за релаксация; там се приема относително силен канабис, като основната цел е да се изпита неговото действие. На Запад на преден план излиза социалният контекст на употребата - младите хора пушат трева, защото това ги дистанцира от света на другите. Ефектът от пушенето на относително слабия канабис зависи като че ли повече от средата, в която това се прави, отколкото от действието на самото вещество; един американски изследовател смята, че повечето млади хора просто играят на канабис. По всичко изглежда, че това е още по-вярно у нас, където често това, което нелегално се продава, съдържа малко или никакви активни вещества. Тези, които го употребяват в подходяща обстановка, твърдо са убедени в ефективността му, но усещането на непредубедения човек от него е близо до нула. Независимо от това, у нас притежаването на една такава цигара, която няма никакви особени свойства, е прекрасен повод за проблеми в полицията и дори за по-големи усложнения. Достойно за съжаление е, че това, което за младите хора е пореден епизод от вечната игра на непослушание, се третира като опасно престъпление; едва ли това е начинът да се възстанови прекъснатия контакт между поколенията.
2. КАНАБИСОВИ ПРОДУКТИ
През 18 в. известните биолози Линей и Ламарк спорели за това колко вида коноп съществуват. Било прието европейската разновидност да се нарича Cannabis sativa, а индийската Cannabis indica, но съвременната наука ги смята за различни раси на един вид и е възприела само първото название; преведено на български то означава Коноп полезен. От конопа се получава влакно, което служи за изработка на въжета, тъкани, хартия и т.н. Семената му са богати на масло и белтъчини и са прекрасна храна; домашните птици, които се хранят с конопено семе, живеят по-дълго. До първата трета на нашия век конопът се смятал за една от най-перспективните земеделски култури и в развитите страни съществувала процъфтяваща конопена промишленост, но сега отглеждането му в голям мащаб е практически невъзможно, тъй като е строго контролирано.
Наркотичните продукти, получавани от конопа, са твърде различни като качество и съдържание на активните компоненти. Голямо значение имат методите на култивация, почвата и климата; така например в Русия е разрешено отглеждането на коноп само в северните райони на страната, където той няма наркотични свойства. Дрога се получава изключително от женските растения. Когато растението е разцъфтяло, върху цветовете и горните листа се образува златист налеп с лека специфична миризма; именно тази смола съдържа активните вещества. Съществуват различни хипотези, които се опитват да обясняват за какво му е притрябвало на конопа да синтезира канабиноиди. Според едни това е начин, по който растението запазва нежните си части от изсъхване, затова най-голям добив от така желаната смола има в горещи и сухи местности; според други смолата е защита от ултравиолетовата радиация и т.н.
Най-слабата и евтина дрога се приготвя от върховете на конопа. Типичните сортове, растящи в диво състояние или отглеждани за влакната им, съдържат малко активно вещество от 0.2 до 1 %. Този продукт в САЩ и Европа е познат като марихуана (marihuana, marijuana, pot, grass, dope, herb}. В Индия той е известен като бханг (bhang, bang) и се употребява само от най-бедните. Ганджата (gandja, dagga, kif, кайф) се получава от цъфтящите върхове и цветовете на растения, които са продукт на вековна селекционерска работа, и съдържа много повече от активната смола - до 6%. При внимателното остъргване на смолата от върха на конопа се получава хашиш (hashish, hasheesh, hash), наричан в Индия харас (charas). Хашишът е 5 до 8 пъти по-силен от обикновената марихуана. Съществуват много недостоверни легенди за това, как се получава хашиш; според една от тях през нивата с цъфтящ коноп бягат голи хора и смолата полепва по потните им тела, откъдето след това се остьргва. В действителност, хашишът се обира от растението най-често с марля, което е не толкова впечатляващо, но е със сигурност по-хигиенично. Готие и неговите приятели са използували един продукт, наричан dawamesc получен при варене на листа с вода и масло; към получената черна маслена паста се добавяли различни екзотични подправки и даже испанска муха. Напоследък популярност придобива т. нар. хашишово масло (hash oil, red oil), което се получава като се кипят в спирт връхчетата на конопа. Съдържащите се в тях канабиноиди се извличат и в зависимост от концентрацията им се получава от кехлибарено до тъмночервено масло. То е със съдържание на активното вещество до 60% и поради това е много удобно както за нелегално пренасяне, така и за последваща обработка.
Химията на канабиса е сложна и все още не напълно изучена. Смолата съдържа много вещества със сходна химическа структура, но с различна активност, които най-общо се наричат канабиноиди. Понастоящем се смята, че основен активен компонент на канабиса е делта-1-тетрахидроканабинолът, съкратено обозначаван като ТНС. Дозата ТНС, предизвикваща типичния ефект на канабиса, е около 10 mg. Смолата на специално отглежданите сортове коноп е богата на ТНС, докато тази на повечето обикновени сортове съдържа предимно неактивните канабинол (СВN), канабидиол (СВО) и други съставки. ТНС е маслообразно вещество, което досега не е получено в кристален вид. Неговото изолиране в чист вид от канабиса и синтетичното му получаване представляват само научен интерес, тъй като са твърде скъпи. Въпреки това, съществуват химически методи, чрез които съдържанието на ТНС в нативната смола може силно да се повиши; всъщност, на преработка се подлага хашишовото масло. Чрез по нататъшна изомеризация и ацетилиране може да се стигне до продукт с основен компонент делта-6-ТНС-ацетат, за който се смята, че е 2 пъти по-силен от ТНС и е по-приятен. Цялата тази канабисова алхимия е занимание само за хаш-маниаци; тя е твърде сложна за хора без сериозна химическа подготовка. В някои страни нелегалните търговци предлагат "чист" ТНС, но наивниците, които го купуват, рискуват да получат фенциклидин - един евтин синтетичен наркотик, който няма нищо общо с ТНС и е много по-опасен.
Канабисът се приема по различни начини. Марихуаната се пуши чиста или смесена с тютюн; цигарата марихуана се нарича джойнт (joint). През последните 10 години се разпространява и една форма на марихуаната, наречена АМР, това е цигара, която е напоена с формалин (който се използува за консервиране на анатомични препарати в моргите) и след това изсушена. Тази технология изглежда е плод на нечие болно въображение, защото ефектите на АМР са доста неприятни. Хашишът по-рано се е поглъщал, най-вече под формата на сладкиши, но напоследък на Изток се пуши като цигари, с лула или наргиле; в някои от щатите на САЩ даже притежаването на наргиле е забранено от закона, тъй като то най-често се използува именно за пушене на хашиш. Хашишовото масло се употребява, като капка от него се капва върху обикновена цигара и се пуши, или върху нагорещен станиол, при което парите му се вдишват. Както бе казано, в Индия се приготвят различни напитки от канабис. При пушене част от активните вещества изгаря, но при поглъщане ефективността им е малко по-ниска, така че и двата начина на приемане са общо взето еднакво ефикасни.
3. ЕФЕКТИ
Ефектите на канабиса съществено се отличават както от тези на опиатите, така и от класическите халюциногени като LSD, мескалин и т.н. Канабисът не предизвиква такава силна еуфория като опиатите, нито така силно засяга съзнанието като типичните халюциногени. Поради тези причини той представлява отделен клас в класификацията на психофармакологичните агенти. През последните 50 години са синтезирани стотици синтетични производни на канабиноидите в търсене на нови болкоуспокояващи и седативни лекарства, но тези изследвания са дали досега малък резултат; причината затова бе пълната неяснота по въпроса за механизма на действие на канабиноидите. Неотдавна изследванията в тази област силно се оживиха от откритието на специфичен рецептор в главния мозък, върху който те въздействуват.
Първите описания на свойствата на канабиса, дадени от членовете на Клуба на Хашишините, са доста преувеличени и възторжени, както е било прието в романтичния 19 век; освен това, усещанията от големите дози хашиш, употребявани тогава, доста се различават от ефектите на по-слабата марихуана, която е популярна днес. Едно от най-добрите и пълни описания на психологичните ефекти на марихуаната е дадено от американския психиатър Уолтър Бромбърг през 1934 г. То е основано на многобройни наблюдения и разговори с хора, употребяващи марихуана, както и на собствения опит на Бромбърг:
"Интоксикацията започва с период на безпокойство около 10 до 30 минути след пушенето, през който пушачът понякога развива страх от смъртта и безпокойство с неясна причина, свързано с напрегнатост и повишена активност. След няколко минути той започва да се чувствува по-спокоен и скоро окончателно достига до еуфория; става бъбрив, доволен, радостно възбуден, изненадващо чувство на лекота в крайниците и тялото, смее се експлозивно и неконтролируемо, понякога без ни най-малка причина, има впечатлението, че речта му е остроумна и блестяща. Бързата смяна на мислите дава впечатление за брилянтна мисъл, но настъпва объркване, когато се опита да си спомни за какво точно си е мислил, може да се появят визуални халюцинации... безформени проблясъци от светлина с блестящи цветове, които възникват и се развиват като геометрични фигури, форми, човешки лица и сложни картини. След повече или по-малко време, което е около 2 часа, пушачът става сънлив, изпада в сън без сънища и се събужда без физиологични последици и с ясна памет за случилото се по време на интоксикацията."
Към горното описание могат да се добавят още някои съществени подробности. Ефектът от пушенето продължава от 2 до 4 часа, а при поглъщане - от 4 до 12 часа. При начинаещите първоначалното безпокойство може да бъде смекчено от подкрепата на приятели; опитните пушачи го определят като щастливо безпокойство. Интоксикацията повишава чувствителността към външни стимули -цветовете изглеждат по-ярки, неща, които по-рано не са били забелязвани, сега се изпълват със значение. Както са показали изследванията, това не се дължи на повишена чувствителност на сетивата, а на новото различно отношение към възприеманите неща. Променя се чувството за време - минути може да се сторят цял час. Канабисът предизвиква силно нарушение на кратковременната памет, което води до описаната по-горе разпокъсаност на мислите и изказа - по средата на изречението човек забравя какво е искал да каже. Понякога се наблюдава раздвояване на съзнанието, при което част от личността се държи като обективен наблюдател на собственото си състояние. Докато част от съзнанието е обзета от параноични мисли, другата част може даже да им се присмива. Винаги присъствуващата степен на обективно осъзнаване помага на опитните пушачи да съхранят адекватно отношение към обкръжението. Твърди се, че някои от тях могат при необходимост с волево усилие да излязат от психозата.
Марихуаната не възбужда сладострастни желания - тя просто прави секса по-различен. Много хора я използуват именно за да преживеят по нов и по-различен начин своята сексуална връзка, когато тя е заплашена от една често срещана опасност - скуката и еднообразието. Репутацията на канабиса като освободител на греха в голяма степен се дължи на снемането на социалните табута, при което излиза наяве присъщата на всеки нормален човек сексуалност. Още от книгата на Бодлер е известно и всички съвременни изследователи единодушно го подчертават, че марихуаната просто проявява съществуващото преди това сексуално отношение към хората от другия (или същия) пол - тя помага да се преодолеят задръжките към човек, който вече ни е симпатичен, но ако съществуващото чувство е антипатия, тя само го засилва.
Променя се възприемането на изкуството; много артисти смятат, че канабисът ги стимулира. Милтън Мезроу, джазов саксофонист, описва това така: "Всички ноти се изнизваха от инструмента ми, като че ли са били вече готови в него, хлъзгаха се и се смесваха, така че трябваше само малко да духна и да ги изпратя по пътя им, всяка веднага след другата, винаги навреме и без никакво усилие... Чувствувах, че мога да свиря години наред, без да ми липсват теми и енергия". Едва ли можем да се съмняваме в субективните усещания на артиста, но не винаги нещата изглеждат толкова добре в очите на страничния наблюдател, т. е. на публиката.
В големи дози канабисът предизвиква видения, които са послужили като благодарна тема за безбройните хашишни откровения, с които са пълни книгите от миналия век, напр. Граф Моите Кристо. Първата научна публикация на известния физик Робърт Ууд е била посветена на хашиша. Още като студент в Кеймбридж той трябвало да напише курсова работа по психология. Тази наука му била скучна, но решил да съчетае полезното с приятното като вземе хашиш и опише преживяванията си; ето фрагмент от тях:
"След това аз се наслаждавах на нещо като метемпсихоза. Всяко нещо или животно по мое желание можеше да стане мое тяло. Помислих си за лисица и веднага се превърнах в това животно. Отчетливо чувствувах, че съм лисица, виждах своите дълги уши и пухкава опашка и с някакво вътрешно чувство усещах, че цялата ми анатомия съответствува на организма на лисица. Изведнъж гледната ми точка се измени. Стори ми се, че очите ми се намират в устата. Погледнах през отворените челюсти и видях два реда остри зъби; затворих уста и вече нищо не виждах.
Към края на бълнуването въртящите се образи се появиха отново и започна да ме преследва едно странно създание на моя разум, което се появяваше всеки няколко секунди. Това беше образ на кукла с две лица и цилиндрично тяло, което на края се събираше в острие. Тази кукла не се променяше. На главата имаше нещо като корона, а самата тя беше боядисана в зелено и кафяво на син фон. Изражението на янусообразното лице беше през цялото време едно и също, точно както украшенията по нея."
Всичко, казано дотук, се отнася за действието на продуктите, получени от сортове коноп с високо съдържание на ТНС. Голямата част от канабиса, продаван у нас, не притежава тези свойства, тъй като съдържа малко от активната смола. Ефектът от изпушването на една такава цигара се изразява предимно в чисто физиологични усещания като замайване и чувство за тежест; донякъде това преживяване напомня въздействието на алкохола, но е лишено от неговите неприятни странични ефекти. Разказите за това, че "ганджата беше много силна и започнах да повръщам", означават просто, че това е било всичко друго, но не ганджа; истинският канабис е силен антиеметик, т. е. средство против повръщане.
Научно необоснованото приравняване на канабиса със силните наркотици сериозно пречи на обективното изясняване на неговия лечебен потенциал. Според заключението на федералния съдия Френсис Янг "марихуаната, в естествената си форма, е най-безопасното терапевтично средство, което някога е било познато на човечеството." Освен че канабисът се използува от болните от рак и СПИН като антиеметик, има данни затова, че той има и антитуморно и антибиотично действие. Канабисът понижава вътреочното налягане, което помага на болните от глаукома. По този повод в САЩ е имало един съдебен процес, превърнал се в прецедент. Един млад човек бил обвинен, че отглежда коноп в двора си, но спечелил делото, понеже доказал, че е болен от глаукома и марихуаната му помага да я лекува. Канабисът се използува отдавна в медицината на много народи, но за съжаление досега не е проведено съвременно изследване на потенциалните му лечебни приложения. Причината затова е в явното предубеждение към него от страна на официалните власти в развитите страни, фармацевтичните фирми също са против легализирането на канабиса като лекарство, тъй като той не може да бъде патентован, т. е. експлоатиран от тях, и само ще им прави конкуренция със своята лесно достъпност и ниска цена.
4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ
От векове се води спор за това вреден ли е канабисът. В много общества канабисът е бил обвиняван като причина за асоциално поведение. Едва ли е случайно, че той е бил популярен най-вече сред хора, които открито са се обявявали срещу скуката на ежедневието и традиционните морални ценности. Даоистките монаси, Дервишите от суфийските братства, европейските интелектуалци от 19 в. и хипитата от 60-те години са представлявали своего рода контракултури на своите общества. По-скоро би могло да се мисли, че хората, които отхвърлят общоприетите ценности, са склонни да търсят нови изживявания и канабисът в такъв случай е не причина за определен тип поведение, а негово следствие.
По-рано много се е писало за това, че употребата на канабис води до престъпни отклонения; началото на този мит идва от разказите за асасините. От гледна точка на здравия смисъл е ясно, че човек в приятното състояние, описано по-горе, едва ли е склонен към извършване на насилствени действия. Сравнението на канабиса с ефектите на алкохола не е в полза на последния, особено в страна като нашата, където насилията на битово-алкохолна основа са популярно развлечение. Като причина за извършване на престъпления би могъл да се посочи стремежът към намиране на наркотик, но канабисът, макар и нелегален, е относително евтин; у нас цената на една цигара е под 1 $. В този смисъл много по-съществен криминогенен фактор е често срещаният болезнен стремеж към систематична употреба на скъпи жени, шампанско и черен хайвер.
Първият сериозен опит да се докаже вредата от канабиса е бил предприет преди един век от английската администрация в Индия. Злите езици твърдят, че цел на това изследване била да се убедят индийците, че уискито, от което правителството получавало доходи, не е толкова вредно, както традиционния канабис - а коноп растял, необлаган с акцизи, във всеки двор. Въпреки това Индийската конопена комисия работила с британска добросъвестност и педантичност. Отчетът, публикуван през 1894г., съдържал повече от 3000 страници, и заключавал, че не може да се твърди, че умерената употреба на канабис води до заболяване и до умствени и морални повреди, в по-значителна степен от умерената употреба на уиски. Членовете на комисията заявили, че канабисът е така свързан с обичаите и културата на страната, че забраната му би довела само до нещастия и страдания. В изследването на Комисията на Ла Гуардия през 30-те години в САЩ също не били открити съществени отклонения у хроничните (няколко цигари на ден в продължение на няколко години) пушачи на марихуана.
Проблеми създава само АМР - една относително нова форма на марихуаната. Употребата на АМР води до изключително силна саливация, а в течение на няколко дни след това се наблюдава силно разстройство на мисловните и речеви способности, загуба на способността за концентрация и силна нервност, която за щастие е пасивна и не е съпроводена с агресивност. Остава неясно защо е било необходимо да се измисля АМР, което нищо не добавя към приятните ефекти на марихуаната, но има такива силни странични действия.
Все още се водят дебати относно способността на канабиса да предизвиква психични отклонения след продължителна употреба. Макар и рядко, се случват обратни реакции от действието на канабис, което става обикновено при приемане на високи дози. Те се изразяват в изпадане в състояние на делириум, съпроводен с умопомрачение и дезориентация; тези психози отзвучават безследно за няколко часа. Някои психиатри твърдо вярват в специфична канабисова психоза, докато други не по-слабо аргументирано отричат съществуването й. Впрочем, според повечето изследвания броят на хората с психични отклонения сред тези, които употребяват канабис, не надвишава средния за дадената страна. Използуван като средство за релаксация, канабисът без съмнение има известно антипсихотично действие; изследвания в САЩ показват, че много от тези, които употребяват марихуана, преди това са имали сериозни житейски проблеми или депресия и при тях канабисът е имал в известен смисъл терапевтичен ефект. Безспорно е, обаче, че изпушването даже на една цигара марихуана, повлиява негативно върху способността за каране на кола, и за извършване на отговорни и адекватни действия въобще. Едно съвсем ново изследване показва, че даже един ден след употребата на канабис интелектуалните способности са все още слабо, но забележимо понижени.
Някои изследвания в Близкия Изток показват, че продължителната употреба на силен хашиш е свързано с проява на т. нар. амотивационвн синдром, изразяващ се в пасивност, непродуктивност и пълна липса на амбиции, но даже в този случай не е ясно кое е причина и кое следствие. Данните за влиянието на употребата на канабис върху продуктивността на европейците и североамериканците са противоречиви - любители на марихуаната има както сред аутсайдерите, така и във висшите сфери на администрацията, науката и изкуството. Борците за легализация на канабиса са убедени, че амотивационният синдром е просто поредния мит, лансиран от техните противници. Всъщност не е ясно в какво е проблемът, тъй като съвременното западно общество очевидно не страда от недостиг на кариеристи - даже напротив.
Безчислени изследвания са посветени на влиянието на канабиса, и най-вече на марихуаната в частност, върху организма. Канабиноидите са изумително слаботоксични; леталната доза на ТНС по различни оценки е 400 до 40 000 пъти по-висока от ефективната. Досега не е известно някой да е умрял от канабис - затова пък според медицинските списания само през 1979 г. трима души са умрели от прекалено пиене на вода. Напоследък, обаче, особено в САЩ, съществува реална възможност за отравяне с канабис. Тя е резултат от действията на полицията, която е длъжна да посипе всяко открито конопено растение с дефолианти - това са онези симпатични препарати, с чиято помощ американците превърнаха виетнамската джунгла в пустиня и вследствие на които Виетнам все още е световен шампион по процента на новородените с уродства. Както се казва - ще водим борбата за мир до последния човек.
Очевиден е отрицателният ефект на пушенето върху дихателната система; в този смисъл марихуаната действува точно както тютюна. Канабиноидите подтискат имунната система, но засега няма данни, показващи, че тези, които употребяват канабис, боледуват по-често - затова пък пониженото производство на макрофаги влияе добре на болните от мултипленна склероза. Установено е, че канабиноидите понижават концентрацията на тестостерона и някои други полови хормони, и по този начин намаляват оплодителните свойства на спермата. Тези промени не са силно изразени и твърденията, че пушенето на марихуана прави мъжете стерилни и хомосексуалисти, са несериозни.
Канабиноидите се обвиняват в това, че могат да предизвикват дефекти у новородените деца и това твърдение, макар и все още недоказано, би могло да бъде вярно, поне що се касае до влиянието им върху концентрацията на половите хормони; между 8-та и 10-та седмица от развитието на плода у него започва синтезът на собствени полови хормони и промяната на баланса им в майчиния организъм определено може да доведе до нарушаване на този естествен процес. От друга страна, много бременни жени в Третия свят, продължават да употребяват канабис, тъй като от това ядат с по-голям апетит и по-малко повръщат; досегашните изследвания показват, че това се отразява на техните деца по-скоро добре. Тези данни все още се дискутират, но все пак е най-разумно бременните жени да не употребяват канабис.
Преди няколко години Националният институт по наркоманиите в САЩ остро бе критикуван от активисти на антинаркотичното движение за това, че не оповестява достатъчно широко данните си за вредата от канабиса. Официалното изявление на института по този повод гласи: „Никога досега не са били хвърляни толкова много пари с цел да бъде доказана вредата от дадено средство - и при това да са били получени толкова нищожни резултати." Въпросът за влиянието на хроничната употреба на канабис едва ли някога ще бъде изчерпан, но по всичко изглежда, че само дълговременното използуване на силните му разновидности би могло да има неприятни последствия.
Не е известно някой особено да е страдал от липсата на канабис. Твърдо е установено, че в реални условия той не предизвиква физическа зависимост, а психическата зависимост от него е слаба. Към канабиса на практика не се развива толерантност, а при опитните пушачи даже става обратното - необходимата доза става по-ниска. Този странен ефект на обратна толерантност от някои се обяснява с това, че те са овладели умението така да пушат, че да извличат по-пълно активните вещества. Слабо изразени симптоми, които биха могли при известно въображение да се нарекат абстинентен синдром, са открити само при лабораторни експерименти с хора и животни, на които преди това са били давани нереално високи дози.
5. ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА - ЗА И ПРОТИВ
Приятната релаксация, причинявана от канабиса, противоречи на основните ценности на западното общество, което високо цени активността, трудолюбието, агресивния - естествено в определени рамки - стремеж към самоизява. От друга страна, всяко общество има нужда от средства за релаксация; да се напиеш от радост или от мъка се смята от повечето хора за признак на нормалност не само у нас. Вредата от някое средство в обикновеното съзнание е завоалирана от съображенията дали това средство е общо прието в даденото общество - по традиция чуждите средства се смятат за по-вредни от своите. Едва ли е случайна приликата между омразата към алкохола у ислямските фундаменталисти и кампанията против легализирането на марихуаната, която водят християнските им събратя в Европа и най-вече в САЩ. Най-твърдите противници на канабиса откровено заявяват, че техните аргументи са в сферата на морала - така, както те го разбират - и нямат нужда от научна аргументация.
Последната крепост на противниците на канабиса е, че той е опасен не толкова сам по себе си, а като стъпало към по-силните наркотици. Основание за тази връзка се търси в статистиката, която действително показва, че много от наркоманите, пристрастени към хероин, преди това са употребявали канабис, но тези изследвания са показали, че същото се отнася в още по-голяма степен за алкохола и тютюна - а може би и за краставиците. Изключително трудно е да се прецени кое тук е причина и кое следствие, тъй като връзката между канабиса и другите наркотици е по-скоро асоциативна, отколкото причинно-следствена. Не може да се оспорва, че употребата на канабис сближава човека със средата, в която силните наркотици са по-достьпни, но трябва да се напомни, че това е резултат от забраната на канабиса, след която от обикновено градинско растение той се е превърнал в забранен плод, който може да се купи само от наркопласьорите. В крайна сметка изглежда, че това, дали канабисът ще послужи като мост към по-силните наркотици или не, зависи главно от особеностите на конкретната личност; един изследовател резюмира това така: "Данните не са окончателни, но те най-вече подсказват, че употребата на марихуана е по-скоро само един аспект от социалната промяна, отколкото основна причина."
Споровете около канабиса ще продължават независимо от научната очевидност; тяхната причина е по-скоро в областта на социалната психопатология. "Накратко, безпокойството и чувството на безпомощност - последствия от опасностите на нашето време, могат да бъдат фокусирани в някакъв смисъл върху марихуаната, тласкайки някои да търсят защита в нея - и вдигайки други на кръстоносен поход срещу нея. И едното и другото могат да имат положителен адаптационен ефект за едните или за другите, но едва ли това е пътят към един по-добър свят." - пише Лестър Гринспуун.
Въпреки сериозната съпротива, канабисът е единствения забранен наркотик, който има реални шансове скоро да бъде легализиран. Всички научни изследвания показват, че марихуаната е относително безвреден наркотик, който лесно би могъл да бъде опитомен от съвременното общество. В много страни се продават наръчници по домашно отглеждане на коноп и приготвяне от него на различни продукти; напоследък тази информация е достъпна и чрез Internet. В 13 от щатите на САЩ притежаването на канабис не се смята за престъпление, а в Аляска даже е разрешено производството му, при условие, че не е предназначено за продажба. В някои европейски страни с по-стари либерални традиции канабисът практически е легализиран - най-ярък пример затова е Холандия. Едно изследване в Амстердам е показало, че за кратко време след легализацията на канабиса потреблението му се увеличило, но бързо спаднало и се стабилизирало на ниво, малко по-ниско от предишното. Както са отбелязали отдавна хората със здрав смисъл, огромните усилия в борбата с канабиса изглеждат съвършено нелепи в сравнение с незначителната вреда, която той причинява.
____________
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 25
Архив
Блогрол
