Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2006 09:06 - Наркоманията е семейна болест
Автор: 4erna0kotka0drugs Категория: Други   
Прочетен: 9351 Коментари: 8 Гласове:
0



Наркоманията е семейна болест

Наркоманията е семейна болест, защото заболяването на наркомана влияе на живота на всички, които се намират до него. Семейството не знае, че зависимостта от наркотик на употребяващия, е признак за заболяване. Редовните посещения на групите на Анонимните наркомани, честите контакти с другите членове ще допринесат за чудесни изменения във вашия живот. Придобиването на знания, постигането на зрялост и мъжество да се приведат в действие е най-добрата защита на семейството от емоционалното въздействие на зависимия. Хората, които са способни да оказват помощ на зависимите или злоупотребяващи с наркотици от други семейства, се оказват замесени и съвършено разбити, ако членове от техните семейства се окажат въвлечени в процеса. Близкият родственик или човек, който се чувства отговорен за наркозависимия, често сам има много повече нужда от помощ и съвет отколкото “потребителят”.
Зависимостта от наркотици е болест, която има огромно влияние върху цялото семейство. Най-засегнати са родителите, съпругът или съпругата, сестра, брат или дете. Колкото по-отчаяни и разрушителни стават емоциите и чувствата на хората, толкова по-малко те могат да помогнат, толкова по-неадекватна ще бъде тяхната помощ. Взаимоотношенията между вземащия наркотици и семейството могат да станат разрушаващи, а не помагащи.
Едно от явленията е, че близките на употребяващия наркотици или на зависимия могат да се почувстват виновни за неговите проблеми. Това чувство за вина може да достигне такива размери, че те да живеят в постоянен страх, че това действително е така. И все пак наркоманията е заболяване. Нито един човек не е отговорен нито за зависимостта на някого, нито за оздравяването му. Но поради недостатъчно знания близките могат да спомогнат за това заболяването да остане незабелязано, то може да се развие и изостри, а това води до затрудняване на лечението. Разбирайки и мобилизирайки се, членовете на семейството могат да вземат мерки за лечение и отказване от наркотиците, макар че не могат да бъдат абсолютно сигурни.
Близките не могат да излекуват болестта. Никой лекар не може да лекува собствената си сериозна болест и много малко биха се съгласили да лекуват собственото си семейство, особено съпруга или съпругата или детето си. Според прогресирането на наркозависимостта в процеса емоционално се въвличат близките на наркомана, които биха му помогнали най-добре, ако още в самото начало потърсят помощ и консултация за собствената си роля, така че да не станат неволни поддръжници за развиващия се модел на зависимост. Грешките, направени от членове на семейството с най-добри намерения, са почти невероятни и често правят оздравяването в най-висока степен затруднено за зависимия от наркотици.
Преди всичко трябва да се разбере, че семейството може да направи всичко както трябва според разбиранията си, а болестта въпреки това безконтролно да прогресира. Но ако семейството иска да научи факти за наркозависимостта и злоупотребата с наркотици, а също така и да ги приеме, то шансовете за оздравяване се увеличават. В действителност най-добрият начин да се помогне на всеки наркоман това е да се избавим от невежеството, да се предприеме адекватно отношение, основано на знания, да се намерят сили да се приложат тези принципи, общувайки с употребяващия наркотици. Всички опити да се помогне на употребяващ наркотици, без първо да се научим да се вглеждаме по-внимателно в себе си, в своите собствени реакции и без да направим усилия да променим сами себе си, могат само да задълбочат проблема. В началото ние трябва да разберем, че проблемите на наркозависимите не са в химикалите, а в хората, които ги употребяват.
Реалното оздравяване обаче не започва дотогава, докато индивидът не започне да се отърсва от наркотиците и алкохола напълно, а също така и от другите изменящи съзнанието вещества. Оздравяването прилича на създаването на готическа арка. Мнозина могат да сложат камъни в основата на арката, но основният трябва да бъде сложен от самия наркоман, иначе цялата конструкция ще рухне. Никой не може да направи за употребяващия наркотици това, което той трябва да направи той сам. Не трябва да очакваме, че като даваме лекарства, те ще помогнат на пациента. Избора трябва да направи самият зависим и той трябва по собствена воля да предприеме действия, ако искаме оздравяването да бъде трайно.
Удивителни са уменията на употребяващите наркотици да манипулират семейството си, особено майката или бащата, или съпруга. Семейството страда, крещи, моли, заплашва или прави опити за въздействие с мълчание. То включва също така и защита, предпазваща човека от последствията от употребата на наркотици. Ако зависимият от наркотик продължава да се държи като богопомазан, то произхожда от това, че семейството му помага да запази илюзията за своето всемогъщество. За съхраняването на тази невроза на всемогъщество (опити да играе ролята на Бог), употребяващият има две основни оръжия:
Първо това е способността му да предизвиква гняв или да провокира “излизане от себе си”. Ако семейството, членовете му или приятелите се нервират и проявяват враждебност, то тяхната способност да му помогнат се свежда до нула. Съзнателно или несъзнателно, зависимият проектира ненавист към себе си. Когато близките реагират злобно или враждебно, той се чувства оправдан за предишната употреба на наркотик и намира допълнително извинение за бъдещата. Боговете предизвикват омраза у тези, които искат да унищожат, а наркоманът има способността да се държи като бог. Ако някой избухне, всякаква възможност да помогне в този момент изчезва.
Друго оръжие на зависимите е способността им да хвърлят в тревога семействата. Поради това те често са принудени да правят за тях това, което те могат и сами, ако спрат да вземат наркотици. В своите погрешни опити да помогнат членовете на севействата се оказват в положение на постоянна защита на употребяващия от последствията на действията му като го прикриват, защитават и укриват. Дрогиращият се не разполага с пари, за да си плати дълговете. Когато тревогата или страхът в семейството за последствията от невръщането на парите станат достатъчно силни, то събира пари и плаща сметката. Това сваля степента на напрежение и страх и в семейството, и у самия наркоман, но от друга страна му създава модел за решаването на по-нататъшните му проблеми. Той вече знае, че семейството няма да позволи да пострада и той започва да очаква, че така ще бъде винаги при подобна ситуция
Наркоманията засяга всички у дома

Зависимият от наркотици човек според това доколко е напреднала болестта му се настройва още повече към употреба, когато близките му са неспособни да се справят със страха, който той предизвиква у тях. Това също е част от заболяването. Нито зависимият, нито емоционанлно свързаните с него не могат трезво да погледнат на действителността. Заплахите от дилъри, на които се дължат пари, и откупването им от семейството са двете страни на един и същ проблем. Употребяващият не може да върне това, което вече е направено от други. Ако семейството изплати дълга, то длъжникът няма причина да го връща и това е също провал, грешка, която се прави постоянно. В действителност това усилва чувството му за вина и поражение, а също така увеличава в семейството враждебността и презрението към него. По такъв начин той се травмира двойно. Критиките, мърморенето, морализаторстването увеличават чувството за вина и презрение към самия себе си и към семейството. Ситуацията се влошава още повече. Плащайки дълговете, семейството едновременно ги одобрява и проклина. Наркоманът може да продължава да отрича, че има проблеми с наркотиците и да доказва, че му е нужна помощ, за да предпази семейството от последствията. Всеки път реакцията се повтаря, близките жертват своето развитие, а инфантилното поведение на наркомана се задълбочава и запазва завинаги. Злобата и страхът трябва да се избягват в семейството, иначе то ще внесе своя данък в развитието на болестта. Членовете на фамилията са длъжни , на първо място, да се научат да се справят със своите проблеми, за да могат да имат положително влияние върху наркомана или злоупотребяващия с наркотици.
Помощ трябва да се търси извън кръга на роднините, приятелите или съседите. За предпочитане е това да са хора със специална подготовка в тази област или от подобни програми. Семействата трябва да бъдат готови да му предложат да се обърне към програмата "12 стъпки" или към професионални консултанти. Когато различни членове от семейството искат помощ от тези или подобни програми, семейните групи на Анонимните често посяват семената на оздравяване на семейството.
Любов и съчувствие

Едно от най-трудно приложимите неща в отношението към човека, употребяващ наркотици, е подценяването на значението на любовта. Изразът “ако ме обичаш, ще спреш да се друсаш” има същото значение като ”ако ме обичаш, няма да си болен от диабет”. Прекомерната употреба на наркотици говори за наличието на заболяване, а болестта е условие, а не действие. Близко до истината е, че употребяващият сам се чувства недолюбван и нежелан, и то не без причина. Любов не може да съществува без чувство за справедливост. Освен това тя трябва да бъде съчувстваща, да има моменти на съпреживяване, което означава състрадание и търпимост. Съчувствието не означава да се страда заради несправедливостта на съдбата на човека. Несправедливостта е постоянен спътник на тези, които са близки на наркомана. Наркотиците, успокоителните, алкохолът са средства, които облекчават болката. В това се състои и удоволствието да се избяга от нея с помощта на химически вещества. Това е методът за притъпяване на неприятните усещания, тревогата, напрежението и раздразнението. Наркотиците, включително и алкохолът, дават възможност на човека да премахне за малко време своята болка, но това е за сметка на напрежението, тревогата и обидата в семейството. Когато действието на наркотика приключи, когато индивидът е чист и трезвен, той не иска да страда от последствията от употребата на наркотика. Възможно е той да не иска да обсъжда това, което се е случило, или напротив – чувството за вина, разкаянието могат да го накарат да моли за прошка и да обещава, че това никога повече няма да се случи. Всеки опит има една и съща цел – да избегне последствията от дрогирането. И ако вземащият наркотици или злоупотребяващ постига своята цел на всяка цена, неговата болка отново и отново ще се облекчава, а семейството отново и отново ще плаща цената.

Спонсори

Любовта се руши

Любовта не може да продължава да съществува в този вид на действие и взаимоотношения. Зависимият взема наркотици или алкохол, за да избегне болката, и едновременно с това се учи и как да използва семейството си. Семейството страда и когато зависимият вземе наркотик, и от болезнените последствия. Ако семейството търпи и поглъща последствията, то тогава не съществува съчувствие. Съчувствието това е съпреживяване по отношение на човека, който не страда от нежелание другият да не страда. Единственият начин да се запази любовта е членовете на семейството да се научат да не страдат, ако продължава активната употреба, и да се откажат от помощта за премахване на последствията от употребата. Още по-малко от липсата на съчувствие всички несправедливи взаимоотношения също са показател за липсата на любов. В семейството съществуват и усложняващи фактори. Има жени, които искат да имат зависими мъже, както и мъже, на които са им нужни зависими жени, за да могат да ги манипулират. Възможно е това да се отнася и за родителите или братята и сестрите. Всеки от нас трябва внимателно да прецени дали е уверен, че няма такава потребност.
Мазохизмът е потребност от страдание, за да намериш смисъл или ценностите на живота. Той понякога се забелязва у жените или майките на наркозависимите, на които страданието е необходимо, за да удовлетворят своите собствени емоционални потребности. Някои хора са садисти и на тях им е нужен някой, когото могат да наказват, а злоупотребяващият с наркотици е прекрасна цел за това. На други им е необходимо да доминират над себеподобни и да ги контролират, а злоупотребяващият е най-подходящият обект за упражняване на такъв контрол. Ако съществуват тези три условия, то неупотребяващият наркотици страда от много повече сериозни заболявания отколкото зависимия и той трябва да се лекува и да се държи под наблюдение, иначе този човек може да направи нещо по-лошо от влошаването на болестта.



Дългото оздравяване

Обичайна и честа грешка е желанието да се скрие проблемът, просто да се отдели индивидът от наркотиците, да се скрият наркотиците и да се отделят употребяващите наркотици приятели от него. Това не може да стане с прнудително държане под стража. Тогава човешката изобретателност намира други начини за снабдяване с наркотици. При всички случаи всяка такава битка, състояла се днес, утре ще се повтори. И понеже никой отговорен човек не може да си позволи да търпи незаконни действия в своя дом, повечето от неговите усилия да освободи другия от наркотиците само ще предизвикат взрив от гняв и още по-голяма употреба на наркотици. Единственият начин, който може да даде мотив за спиране на употребата, това е все по-голямата любов и разбиране, особено когато наркозависимият е чист и все още не стигнал до фазата, когато употребата и последствията от това станат толкова болезнени, че ще го принудят да потърси облекчение от непоносимите болки. Това означава страдание, но страдание заедно с него, преживяване на болките от абстиненцията, а не избягването им. Това означава да има мъжеството да преживее забъркването в по-малка или по-голяма степен, финансовите загуби, презрението на роднините, съседите и другите познати, а в някои случаи и временно откъсване от тях. Ние трябва да предложим повече радости, когато индивидът е свободен от химическите вещества, но все пак сме длъжни и да не избягваме острите последствия, ако искаме да постигнем пълно и дълговременно оздравяване.
Обикновено всички усилия са насочени за измисляне, често от най-възвишен тип, на оправдания за употребяващия наркотици. И затова преди всичко трябва семейството да се промени по-бързо, отколкото се предполага да настъпят изменения у индивида. Да не се прави нищо е невъзможно, да не се прави нищо значи да се предадеш, да се поддадеш на ситуацията и да се оставиш да бъдеш удавен и експлоатиран от нея, докато стигнеш до ситуацията отново тихо, пасивно и разрушително да се бориш. Семейството винаги взаимодейства с наркомана или употребяващия наркотици, без значение какви ограничения на контактите му са наложени. Важно е да се научим да разбираме кои взаимоотношения са разрушителни, кои могат да бъдат конструктивни, съзидателни, а освен това да има мъжество за изпробване на положителен подход. Но трябва да се знае, че наркозависимият няма да потърси помощ за оздравяването си, докато семейството или приятелите решават неговите проблеми и инфантилни капризи.
Оздравяването от сериозното заболяване може да продължи дълго време, но се случват и сривове. Светът не се свършва от това, ако след период на изчистване започне пак дрогиране. Ако семейството не изпадне в паника и не се върне към предишните си несполучливи методи, този срив може да се използва в положителна посока, той може да послужи за урок, че първата таблетка, чашка или спринцовка не бива да бъдат пренебрегнати. Освен това не бива и да се очаква, че всички принудителни действия ще доведат до това, че болният да не изчезва по цели нощи. Семейството може да задава въпроси за връзките на употребяващия с групата или за контактите с отделни консултанти, тъй като той може толкова да се натовари със своето лечение и оздравяване, колкото е бил натоварен и по време на употребата на наркотици доскоро. Това особено се отнася за тези, които посещават събирания на някоя организация, които са насочени към постигане или поддържане на собственото им оздравяване. Негодуванието на съпрузи, родители или приятели срещу сбирките на Анонимни наркомани, на групи за членове на семействата на наркомани или дори на наркомани, е необосновано. Семейните групи на Анонимните дават възможност за осмисляне и разбиране на много проблеми и дилеми, с които се срещат техните членове. Програмата на Анонимните наркомани, а също и участието в специализирани групи са жизнено необходими за емоционалното оздравяване на семейството. Оздравяването от наркозависимост включва преди всичко излекуване от емоционалните болести на всички членове на семейството. Ако зависимият се излекува емоционално, а членовете на семейството – не, то в структурата на семейството ще настъпи сериозна пукнатина. Семейството е длъжно да се развива емоционално по време и след като наркоманът оздравее, в противен случай ще настъпи отчуждение. И това е моментът, в който семейството трябва да заработи за своето емоционално оздравяване, защото то е мястото, откъдето трябва да започне помощта за зависимия от наркотици.


Тагове:   болест,   наркоманията,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anahata - Темата,
20.10.2006 09:12
по която пускаш тези постинги е наистина сериозна. Самите ти публикации биха предизвикали интерес, но да се пуснат на един ден?! - някак си се губи ефекта - че то като гледам е цяла книга!
цитирай
2. 4erna0kotka0drugs - книга ли? не...
20.10.2006 09:23
не целия блог е книга... събрала съм материали... имам и още, но те ще са в друг блог :)
цитирай
3. gerry433532 - zdr
20.10.2006 16:50
vij moeto blog-4e...i az si imam post za the drugs
цитирай
4. анонимен - zavisim ot narkotici
06.11.2006 14:20
bez komentar
цитирай
5. анонимен - bravo
20.02.2007 14:26
bravooooo ova 6e mi trqva
цитирай
6. анонимен - bravoooooooooooooossssss
20.02.2007 14:27
6e mi trqva i to dosta.6toto imam da pi6a po taq tema:))bravo momi4e
цитирай
7. анонимен - метадон
29.12.2008 09:16
Страничните действия при употребата на метадон:
*Запек
*Световъртеж
* Сънливост
*Сърбеж
*Гадене
*Задържане на урина
*Повръщане.
*Респираторна депресия(подтискане на дишането)
*Подтискане на сексуалното желание
*Ненормално бърз или бавен пулс
*Замъглено или двойно виждане
*Студена, лепкава кожа
*Депресия или други промени в настроението
*Сухота в устата
*Припадъци
*Халюцинации
*Обриви
*Загуба на апетит
*Кошмари или необичайни сънища
*Зачервяване на кожата на лицето
*Безпокойство
*Втвърдяване на мускулите
*Шум в ушите
*Сънливост
*Кожна реакция на мястото на инжектиране(в случаите на употреба на метадон на черно)
*Стомашни спазми или болка
*Потене
*Проблеми със съня (безсъние)
*Пожълтяване на кожата или бялото на очите.
*Метадонът предизвиква физическа и психологическа зависимост.Няма Антидот.Абстинентният период е по –дълъг и по тежък от хероиновият. 60% от смъртните случаи при предозиране в САЩ са от метадон на черно.В комбинация с определени антидепресанти,алкохол или стимуланти може до бъде СМЪРТОНОСЕН.В психологически план затвърждава моделът на зависимият,че не може да се справи без помощта на вещество от вън.Консервира и блокира емоционално човек и ако е продължително време в такава програма се превръща в непреодолима пречка и в социален план за лекуващия се.65 % от участниците в такива програми могат и трябва да преустановяват употребата на метадон след максимум 1 година
цитирай
8. анонимен - Интересно е. Аз се интересувам от ...
07.12.2009 12:07
Интересно е. Аз се интересувам от тази тема и съм чела доста материали. Съгласна съм със всичко, което си написала.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 4erna0kotka0drugs
Категория: Други
Прочетен: 1221985
Постинги: 34
Коментари: 316
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол