Глава 2 НАРКОМАНИЯТА Е БОЛЕСТ

За да се намери подходящият изход е много важно да се разбере: НАРКОМАНИЯТА Е БОЛЕСТ! Специалистите в областта на наркологията знаят това отдавна и го признават безпрекословно. Болест с названието "наркомания" е включена в медицинските справочници и каталози наред с останалите други заболявания. Такова разбиране на проблема съществува поне от миналия век, въпреки, че в съзнанието на много хора все още много здраво е залегнал стереотипът, че ако човек употребява наркотици, то единствената причина за това е неговата безпътица, безотговорност, порочност и въобще склонност към престъпен живот. За това, че подобно поведение може да бъде проявление на БОЛЕСТ, нерядко се забравя.
Според специалистите наркоманията е заболяване, отнасящо се към т.нар. адиктивни заболявания или заболявания на зависимостта. Доколкото при наркоманията се проявява зависимост към химически вещества - наркотици, то тя се нарича още "химическа зависимост", наред с някои други видове зависимости - например алкохолната. Този термин не трябва да се смесва с формите на зависимост, които се срещат вътре в самото понятие "наркомания" - това са психическата зависимост от наркотиците, която е свойствена за всички видове наркомании, а така също и физическата зависимост, която може да бъде изразена или да бъде маскирана, а в отделни случаи даже практически отсъства.
Физическата зависимост е физиологична потребност на организма от поредната доза наркотично вещество. Ако то престане да постъпва в организма, човек преживява много тежко състояние, което на медицински език се нарича абстинентен синдром. И нуждата от наркотици и абстиненцията при неговото отсъствие не зависят от волята на човека, от чертите на неговия характер или от другите свойства на личността ? точно така, както например кашлицата на болния от туберкулоза не зависи от неговото желание. Защо е така? За да обясним това, ще направим малка екскурзия из механизмите, по които функционира организма.
Живият организъм, в т.ч. и организмът на човека, представлява сложна система, работеща като единно цяло. Tази система е образувана от много взаимодействащи си нива - клетки, които и съвкупност образуват тъкани, от тях се сформират органи, които изграждат системите на организма. А взаимната връзка и взаимодействие между всички нива и елементи от тази много сложна система се осъществява с помощта на НЕРВНАТА СИСТЕМА.
Именно нервната система (НС) и нейният висш отдел - главният мозък - управляват всички прояви на човешката личност. Устройството на НС е много сложно. Тя се състои от нервни клетки (неврони), чиито израстъци образуват нервните влакна (нервни стволове), свързващи всички системи и елементи на организма в едно единно цяло. В нервната система на човека има повече от 10 милиарда неврони, като повече от половината от тях се намират в главния и гръбначния мозък, т.е. в централната нервна система (ЦНС). Помежду си невроните се съединяват чрез т.нар. синапси. Чрез синапси нервите се съединяват и с мускулните влакна на организма.
Предаването на импулсите в синапса се осъществява с помощта на особени вещества, които се изработват в синаптичните окончания и се отделят в синаптичната цепнатина. Те се наричат невромедиатори или невротрансмитери. Те са различни видове.
Едни от медиаторите, които имат особено важно значение разбиране на механизмите на зависимостта са ендорфините. Те бяха открити сравнително неотдавна - преди около четвърт век от Ханс Костерлиц от Абърдинския университет в Шотландия, Оказало се е, че по действие тези вещества са много сходни с производните на морфина (ендорфин означава морфин, изработен вътре в организма). Както и морфина, те имат обезболяващ ефект, а за нормалната работа на нервната система, това значи и за нормалното емоционално самочувствие на човека, е необходимо определено ниво на ендорфини в организма. При техния недостиг настроението и активността на човека се понижават, човек се чувства дискомфортно, в безпокойство. Такъв недостиг на ендорфини може да възникне по разни причини. Така например, синтезът може да се наруши при различни заболявания. При човек с химическа зависимост (например, наркомания или алкохолизъм) нивото на ендорфините по рождение е по-ниско. Много често такъв човек за пръв път през живота се почувства добре, "в норма", когато пробва алкохол или наркотик, защото всяко от тези химически вещества пряко или косвено "нормализира" нивото на ендорфините. Ако духовният и душевен мир на човека приемат този начин за "нормализиране" на живота, то много скоро пред нас ще се появи още един алкохолик или наркоман. За хората с химическа зависимост са характерни и други вродени особености на обмяната на веществата. Те се откриват доста трудно (необходими са доста сложни, скъпо струващи и поради това - трудно достъпни анализи). Но, за съжаление, за сега медицината не знае как да поправи тези вродени особености на обмяната на веществата в организма. Ние не можем да предотвратим биологичните фактори, които предизвикват зависимост, което означава, че тези заболявания па този етап са нелечими.
Впрочем, с помощта на определени медицински средства е възможно в известна степен да се облекчат страданията на човека в тази наистина тежа ситуация. Бедата, обаче, е в това, че нерядко и самите наркомани, и техните роднини, а понякога даже и "специалистите" приемат това временно облекчение за лечение. Плащат се огромни пари за това лечение, възлагат му големи надежди - но уви, всичко се оказва илюзия. Преживявайки благополучно периода на абстиненцията, наркоманът отново се връща към предишното.
Като правило това се причинява от факта, че освен физическата, съществува и психическа зависимост от наркотиците, т.е психическа, душевна потребност от завръщане към състоянието на наркотично опиянение. Това е също проява на болестта. Но тази проява не е просто лош навик! Много е важно добре да се разбере това! Това не е навик. За разлика от обикновения лош навик психическата зависимост не може да се преодолее със силата на волята (също, както и проявите на физическата зависимост). Зависимостта се отличава от навика по това, че при зависимия човек с течение на времето се появява нужда от увеличаване на дозата на наркотика, за да се достигне до същия резултат (това се нарича повишаване на толерантността), а без своя наркотик човек не може да изпитва положителни емоции. Да се преодолее психическата зависимост е значително по-трудно, отколкото да се справи с физическата, която при някои форми на химическа зависимост, може въобще и да не присъства.
Съвременната наука е наясно, че наркоманията е хронично, прогресиращо и неизлечимо заболяване. То е неизлечимо, не само защото съвременната медицина не познава средство за ликвидиране особеностите в обмяната на веществата в организма на наркомана. Наркоманията е неизлечима и поради факта, че никой човек не е в състояние напълно да се избави от всички свои проблеми: психологични, телесни и духовни. А именно те се явяват причина за болестите, в т.ч. и за наркоманиите. Тези неща са много добре известни в средите на Анонимните Наркомани или на Анонимните Алкохолици, хора, които от много години не употребяват алкохол или наркотик и въпреки това наричат себе си алкохолици и наркомани, прибавяйки към това "оздравяващи". При това, такъв човек може много по-ефективно да помогне на други алкохолици или наркомани, в сравнение с този, който се счита "здрав" и не желае да вникне в своите реални проблеми.
Ето как самите наркомани определят своята болест. Тук ще споделя някои откъси от книгата "Анонимни Наркомани", в която са изложени основните принципи, които се използват в работата за оздравяване.
"Какво е това наркоман? Повечето от нас не се нуждаят да се замислят дълго. НИЕ ЗНАЕМ ОТГОВОРА! Целият ни живот и всичките ни мисли се въртят около наркотика - да го набавиш, да го приемеш и да намериш средства за още. Ние живеем, за да употребяваме наркотик и приемаме наркотик, за да живеем. Много е просто: наркоманът е човек, чийто живот се управлява от наркотиците. Ние сме хора, които страдат от хронична и прогресираща болест. И ако тази болест не бъде спряна, нейният изход е винаги един и същ: затвор, психиатрична болница или смърт...
Ние наркоманите сме хора, които, поради употребата на вещества изменящи съзнанието ни и влияещи на настроението ни, си създаваме проблеми във всички области на живота. Наркоманията е болест, която не се свежда само до употреба на наркотици. Много от нас считат, че болестта ни е съществувала дълго преди за първи път да пробваме наркотици.
Но повечето от нас не се считаха за наркомани до включването в програмата "Анонимни Наркомани". Ние знаехме за болестта си твърде малко от някои лошо осведомени хора. И доколкото можехме понякога, за кратко време да се спрем да приемаме наркотици - си мислехме, че с нас всичко е наред... И само в минутите на пъпно отчаяние се питахме, нима това е от наркотиците? "
Ние не сме решавали да станем наркомани. Ние страдаме от болест, която има антиобществени проявления и която трудно се забелязва, разпознава и лекува.
Поради нашата болест ние престанахме да общуваме с хората, освен в случаите, когато трябва да си набавим наркотик, да го употребим или да си набавим още. Нашата враждебност, обида, егоизъм и себелюбие ни отрязват от останалия свят. Всички, които са ни непознати ни се струват чужди и опасни. Нашият свят се стесни изключително много, а самотата стана начин на живот. Ние приемахме наркотици, за да преживеем. Това беше единственият начин на живот, който ние познавахме... Въпреки всичко това, ние продължавахме да твърдим: "Ще се справя"...
Ако хората считат нашата болест за престъпление или нравствен дефект, ние се бунтувахме против това и още по-дълбоко се затваряхме в самота и изолация... Оказа се, че болестта ни е хванала в клопка. Бяхме принудени да преживяваме така, както успявахме. Ние манипулирахме хората и се мъчехме да управляваме това, което ставаше около нас. Ние лъжехме, крадяхме, мошеничествахме, търгувахме със себе си...
Нашите висши психични и емоционални функции - съвест, способност да обичаш другите, бяха сериозно повредени от употребата на наркотици. Жизнените навици се свеждаха до нивото на животното. Нашият дух беше сломен, способността да се усещаш човек - изгубена. Всичко това може да изглежда доста мрачно, но повечето от нас бяха в това състояние.
Много от нас се връщаха в нормално физическо състояние, но само за това, да започнат отново да употребяват наркотици. Жизненият ни опит показа, че ние не можем да употребяваме наркотици, без това да доведе до проблеми за самите на&nt