Дългото оздравяване   Обичайна и честа грешка е желанието да се скрие проблемът, просто да се отдели индивидът от наркотиците, да се скрият наркотиците и да се отделят употребяващите наркотици приятели от него. Това не може да стане с прнудително държане под стража. Тогава човешката изобретателност намира други начини за снабдяване с наркотици. При всички случаи всяка такава битка, състояла се днес, утре ще се повтори. И понеже никой отговорен човек не може да си позволи да търпи незаконни действия в своя дом, повечето от неговите усилия да освободи другия от наркотиците само ще предизвикат взрив от гняв и още по-голяма употреба на наркотици. Единственият начин, който може да даде мотив за спиране на употребата, това е все по-голямата любов и разбиране, особено когато наркозависимият е чист и все още не стигнал до фазата, когато употребата и последствията от това станат толкова болезнени, че ще го принудят да потърси облекчение от непоносимите болки. Това означава страдание, но страдание заедно с него, преживяване на болките от абстиненцията, а не избягването им. Това означава да има мъжеството да преживее забъркването в по-малка или по-голяма степен, финансовите загуби, презрението на роднините, съседите и другите познати, а в някои случаи и временно откъсване от тях. Ние трябва да предложим повече радости, когато индивидът е свободен от химическите вещества, но все пак сме длъжни и да не избягваме острите последствия, ако искаме да постигнем пълно и дълговременно оздравяване. Обикновено всички усилия са насочени за измисляне, често от най-възвишен тип, на оправдания за употребяващия наркотици. И затова преди всичко трябва семейството да се промени по-бързо, отколкото се предполага да настъпят изменения у индивида. Да не се прави нищо е невъзможно, да не се прави нищо значи да се предадеш, да се поддадеш на ситуацията и да се оставиш да бъдеш удавен и експлоатиран от нея, докато стигнеш до ситуацията отново тихо, пасивно и разрушително да се бориш. Семейството винаги взаимодейства с наркомана или употребяващия наркотици, без значение какви ограничения на контактите му са наложени. Важно е да се научим да разбираме кои взаимоотношения са разрушителни, кои могат да бъдат конструктивни, съзидателни, а освен това да има мъжество за изпробване на положителен подход. Но трябва да се знае, че наркозависимият няма да потърси помощ за оздравяването си, докато семейството или приятелите решават неговите проблеми и инфантилни капризи. Оздравяването от сериозното заболяване може да продължи дълго време, но се случват и сривове. Светът не се свършва от това, ако след период на изчистване започне пак дрогиране. Ако семейството не изпадне в паника и не се върне към предишните си несполучливи методи, този срив може да се използва в положителна посока, той може да послужи за урок, че първата таблетка, чашка или спринцовка не бива да бъдат пренебрегнати. Освен това не бива и да се очаква, че всички принудителни действия ще доведат до това, че болният да не изчезва по цели нощи. Семейството може да задава въпроси за връзките на употребяващия с групата или за контактите с отделни консултанти, тъй като той може толкова да се натовари със своето лечение и оздравяване, колкото е бил натоварен и по време на употребата на наркотици доскоро. Това особено се отнася за тези, които посещават събирания на някоя организация, които са насочени към постигане или поддържане на собственото им оздравяване. Негодуванието на съпрузи, родители или приятели срещу сбирките на Анонимни наркомани, на групи за членове на семействата на наркомани или дори на наркомани, е необосновано. Семейните групи на Анонимните дават възможност за осмисляне и разбиране на много проблеми и дилеми, с които се срещат техните членове. Програмата на Анонимните наркомани, а също и участието в специализирани групи са жизнено необходими за емоционалното оздравяване на семейството. Оздравяването от наркозависимост включва преди всичко излекуване от емоционалните болести на всички членове на семейството. Ако зависимият се излекува емоционално, а членовете на семейството – не, то в структурата на семейството ще настъпи сериозна пукнатина. Семейството е длъжно да се развива емоционално по време и след като наркоманът оздравее, в противен случай ще настъпи отчуждение. И това е моментът, в който семейството трябва да заработи за своето емоционално оздравяване, защото то е мястото, откъдето трябва да започне помощта за зависимия от наркотици.